16.

222 13 0
                                    

Беше толкова красиво. Бунгалата се сливаха перфектно с планината. Гората наблизо бе с множеството разноцветни дървета. Наблизо имаше дълга река в прекрасни сини цветове.Момчетата бяха очаровани от гледката...

Те се настаниха, след като се регистрираха и си избраха бунгалата едно до друго. Решиха в едното да са Джин и Намджун, а Юнги и Джимин заедно в другото.

Когато влязоха в своето, Шуга и Джимин, първо забелязаха, че има само едно легло, което бе двойно. Но на Юнги не му прeчеше.

-Хей, да не се срамуваш да сме в едно легло? - попита го сериозно като погледна в очите му.

-Н.. Не! - каза Джимин като се изчерви леко, но също и се притесняваше.

-Чими...- звукът бе тих и загрижен, и Юнги погали нежно бузата на Джимин - Знаеш, че няма да ти направя нищо, което не искаш нали?

-Д.. Да. Зная... Но... - Джимин вече не можа да сдържи сълзите си.

Юнги го прегърна силно.

-Моля те! Успокой се!

Джимин стоеше в прегръдките на Юнги, които се опитваше да го успокои и искаше да види отново най-красивата усмивка да грее на лицето му.

-Вярваш ли ми? - прошепна в ухото му.

-Да! - отговори му Чим веднага, защото той имаше пълното доверие на Юнги, защото знаеше че и той го обича, както и той него.

Юнги се усмихна и хвана ръката на Джимин и тръгнаха навън.

Стигнаха една малка част от гората, където реката не бе толкова шумна.Там имаше няколко дървета които образуваха кръг и между тях имаше място за двама човека. И всички дървета имаха различен нюанс на листата. Беше толкова красиво.

Джимин се заплени по гледката, което накара Юнги отново да се усмихне и отново дръпна Джимин за ръката, за да седнат в кръга.

-От къде знаеш за това място? - попита Чим все още запленен от красотата наоколо.

-Бях идвал тук... със семейството си и всъщност беше малко преди инцидента... - Юнги леко се натъжи, но продължи защото се сещаше за щастливите моменти с тях, а не с тъжните... - с брат ми бягахме наоколо, докато не се спънах и започнахме да се смеем и после забелязахме това място...Идвахме всеки ден, докато бяхме тук... И тук си разкривахме всичко, което ни беше страх да си кажем... Той беше по малък от мен... Разкри всичките си мечти... Каза ми как искал да стане музикант и да обикаля света... Но той не успя....

-Хей - бавно и тихо му проговори Джимин като го прегърна - един ден ще се видим с тях. И кой знае, там той може да е най-великия музикант някога. Когато дойде денят първото нещо там ще е да чуеш гласа му. Дотогава трябва да знаеш, че той е с теб и той е в сърцето ти.

-Не зная как го правиш?

-Кое? - попита объркан Джимин.

-Да ме накараш да се усмихна, когато тъгата ме е обляла... Обичам те, Чими!

-Това е причината...защото и аз те обичам! - отговори му и се сгушиха един в друг в това вълшебно място.

YoonminDonde viven las historias. Descúbrelo ahora