Yoonmin

5.

Юнги се бе настанил в дома на двете момчета. Не беше много голям, но бе красив и уютен.

Тримата бяха седнали на дивана, който се намираше пред една малка стъклена маса.

-Е, момчета, ще обясните ли какво се случва?

-Когато ти замина, след няма два дни получихме писма. Едно за мен и едно за Джонгук. - рече Техьонг. - Пишеше едно и също и на двете писма: "Ако не напуснете Сеул до седмица ще трябва да ви ликвидираме. Не трябва да казвате на нито един ваш близък свързан със Сеул. Само вие трябва да знаете за себе си и никой друг! Тръгнете възможно най-скоро и помнете - обадите ли се на полиция няма дълго да сте на бял свят."

-Беше ни страх и решихме да заминем. И се настамихме тук. Малко трудно се справяме, но сме добре. - рече Джонгук.

-Но ако и вие сте си тръгнали от Сеул, означава, че Джимин е напълно сам!

-Знаем, Юнги. Но не можем нищо да направим. Не знаем кой стои зад това! - рече Те.

-Мислите ли, че е свързано? - попита Шуга.

-Кое? - зачуди се Джонгук.

- Аз и майка трябваше да заминем и беше забранено да взимам някого от Сеул с мен. На вас също не са ви позволили да споменете на никой от Сеул какво става. Следователно този, който стои зад всичко това не иска близки да знаят, че сме тук.

-Не схващам на къде биеш. - рече Те.

- Нито пък аз! - каза Джонгук.

-Не мисля, че съвпадение, че точно ние трябваше да заминем. Мисля, че някой иска да навреди на Джимин.

-Не! Как? - извивка изумено Те.

-Обзалгам се, че Джин и Намджун също не са в града.

-Така е. - отвърна Джонгук.

-Как "така е" ? Какво е станало с тях?

-Не зная. Писаха ни, че в момента са извън Сеул и търсят нещо. Казаха докато не ни потърсят пак, да си живеем живота и да не се тревожим. И казаха до тогава за нищо на света да не се връщаме в Сеул. - разказа Те.

- Кога ви пратиха съобщение?

-Преди близо година и половина. - отговори Те.

-Нещо става! Но не знаем какво! - рече Джонгук.

- Трябва да се върна! Трябва да разбера какво се случва! - рече Юнги.

-Не можеш! Твърде опасно е! - рече Те.

-Така е. И тук е майка ти, брат ти. Не можеш да ги изоставиш! - каза му Джонгук.

-Няма да ги изоставя. Няма да стане нищо с мен. Ще се справя. Трябва да разбера. Именно, защото е опасно и вече изоставих някого там, който се намира в тази опасност. Не мога повече. Трябва да се върна!

-Ах, добре. Но идваме с теб!

-В никакъв случай. Знаете ли на какво ще ме направят и тримата, че съм отишъл там, а да не говорим ако взема и вас. Няма да идвате. Аз съм ви хьонг и ще ме слушате! Точка! - каза им строго Юнги.

-Ама...

-Няма ама!

-Ти си много лош хьонг! - рекоха другите.

-Моля ви, грижете се за мама и за брат ми, докато всичко свърши.

-Обещаваме! Но искам поне да ни държиш в течение какво се случва там. - рече Те.

-Дадено.