Yoonmin

26.

Юнги бе седнал зад лъскаво черно пиано. Пръстите му нежно доксваха клавишите черни или бели. Красива музика се разнасяше из цялата зала... Мелодията започна бавно и Шуга започна да пее в синхрон с нея... Той се вживяваше в музиката, чувстваше я. Тя го изпълваше, заедно с мислите за неговия любим, който го подкрепяше дори и в момента, макар да не бе в залата.

Минаха се няколко минути в пълна тишина от страна на директора и учителите, както и на останлите, наблюдаващи изпита. Чуваше се само неговата музика. Никой не смееше да я наруши и даже и всички останали се пренесоха в друг свят, приказен свят. Скоро песента свърши, Шуга стана от пианото и застана отпред, като не забрави да се поклони, след което получи силни аплодисменти от всички, най-вече учителите и Намджун.

-Благодарим ти, Мин Юнги. Скоро очаквай да пратим резултатите за кандидатстването ти по имейл адреса. Свободен си. - рече директорът.

-Благодаря, Ви! - поклони се той и се върна при Намджун.

-Беше невероятен! - рече чичо му.

-Благодаря ти! - отвърна той.

-Ще тръгваме ли?

-Да, хайде!

Взеха си нещата и излязоха на свежия въздух.

-Е, мислиш ли, че ще ме приемат? - попита притеснено Юнги.

-Племеннико, ти шегуваш ли се? Та, ти беше невероятен. Няма начин да не те приемат! - отговори му насърчително Намджун.

-Добре, ще ти повярвам. - каза Шуга, а чичо му завъртя очи те си.

-Междудругото искаш ли да минеш през нас или си зает?

-Всъщнсот не съм, тъй като довечера очаквам да разбера дали ще ме приемат на работа и ако да започвам от утре.

-Това е чудесно, но защо ми изглеждаш малко натъжен?

-Ах, ами наистина искам тази работа, защото заплащането не е лошо и ще ми е от голяма полза, докато завърша...

-Но?

-Но Хосок работи там...

-Хосок? За Хоби ли говориш? Божее не съм го виждал от малък. Бяхте толкова близки. Но защо да е лошо?

-Чичо, той се е променил и то много, откакто ме изостави. Опита се да ме раздели с Чим и съм убеден, че ще продължава да го прави и се страхувам, че ще успее без самите ние да разберем.

-Но... Това наистина не ми звучи като Хоби. Племеннико дори не зная как да ти повярвам.

-Зная, чичо. И аз не можах да повярвам. Имам чувството, че му се е случило нещо наистина лошо, за да се промени така.

-Възможно е. Защо не се опиташ да поговориш с него и да се изясните? А може би иска да сподели на някого, но няма на кого да се довери.

-Ще се опитам, но не знам дали ще иска да ме чуе, камоли да ми сподели.

-Вероятно, но нищо не пречи да опиташ.

-Така е.

-Добре, стигнахме. Хайде да влизаме.

-Чичо, може ли да пиша на Джимин по-късно да дойде тук?

-Ама разбира се, защо не? Хем Джин скоро говореше, че искат да се видят.

-Добре тогава.

Yongi93: Хей, Чими. Когато си свободен ела при Джин и Намджун. Аз съм там.

Chim95:  Добре, след около два часа идвам. До после <3

Yongi93: До после <3

-А, Юнги, здравей. Как си? Как мина изпита? - попита Джин, появил се облечен в бяла престилка и готварска шапка.

-Добре съм. Мисля, че мина сравнително добре...

-Моля?! Мина страхотно! Беше уникален! - каза Намджун, припомняйки си завладяващото изпълнение.

-Щом Намджун говори така, - засмя се Джин - значи си бил невероятен. Браво!

-Благодаря...