Yoonmin

28.

Часът беше шест и тридесет минути сутринта. Навън все още беше пълен непрогледен мрак. Но това не попречи на Юнги да излезе съвсем сам на път за новата си работа. Беше му първия ден и не искаше да закъснява. Тъй като нямаше кола, му се налагаше да върви пеша.

Скоро, уненсен в мисли, докато вървеше се спря, осъзнал, че се намира пред портите на познатото кафене. Той отвори едната стъклена врата и влезе.

-Извинете, още не сме отворили. - обади се мъж, най-вероятно около двадесет и седем годишен, от края на помещението.

-Всъщнсот аз съм новия служител, вчера ми пратихте одобрение на моето заявление. - обясни Шуга.

-О, да. Съжалявам.

-Няма проблем. - усмихна се дружелюбно Юнги, макар да бе малко притеснен и то не само заради Хосок.

-Добре, щом си новия служител, ще трябва да те наблюдавам първите няколко дни, но...

-Добър ден, шефе! - поклони се Хоби, току-що влязъл.

-О, здравей Хоби! - усмихна му се шефът.

"Шефа е близък с Хосок?" - запита се Юнги.

-Та, както казвах, днес няма да мога да остана. Викат ме спешно по работа за това Хоби ти командваш. - каза шефът и взе ключовете си в дясната си ръка и излезе.

-Е, здравей, Юнги, стари приятелю. - усмихна се Хосок.

-Харесва ми, че употребяваш словосъчетанието в минало свършено време. Ах, време отминало и заминало. - усмихна се на свой ред Шуга.

-Спести си иронията. - каза Хосок.

-На твойте услуги. - каза Шуга, карайки Хосок да завърти очи. - Е, в колко отваряме?

-В осем часа точно.

-Има цял час. Трябва ли да се потготвя нещо?

-Не. Само вечерта трябва да изчистим, за да не се налага сутринта.

-Добре. Значи цял час ще чакаме?

- Да. Да нямаш проблем?

-О, съвсем не. Да не би ти да си този с проблема?

-Не виждам да имам такъв, но на теб си личи!

-Ха, добре, както дрънкаш. - отвърна безизразно Шуга.

Той взе два стола и ги намести един срещу друг, казвайки на Хосок да седне на единия от тях, а Юнги се настани на другия срещу него.

-Какво по дяволите правиш? - попита Хосок.

-Искам да поговорим. Не може ли? Имаме почти цял час.

-За какво? - пита объркано Хоби.

-Искам да знам защо замина и какво се е случило там. - каза с искреност в очите си Шуга.

-О, значи се сети да ме питаш?! - каза иронично Хосок.

-Хоби, - рече Юнги и намести ръката си върху ръката на другото момче. - първо - съжлаявам, че не забелязах по-рано промяната ти, но ти се държа ужасно, което ми попречи; второ - това, че съм загубил чувствата си към теб, не значи, че не искам все още да сме близки, та Хоби ние сме приятели от малки и трето - не се съмнявай, че си важен за мен. - рече Юнги и Хосок се почувства всякаш си глътна езика.

-А.. Аз...

-Недей да казваш нищо. Знай само че те подкрепям и можеш да ми имаш доверие за това сподели ми какво се случи.

-Тръгнах си, защото родителите ми ме накараха. Една вечер се прибрах вкъщи и им заявих, че съм хомосексуален, защото те не знаеха. Но аз не знаех, че те са хомофоби... И те ме заключиха за два дни в стаята ми, като ми взеха телефона и изтриха всичко на него и взеха нова сим карта, за да не можеш да ме откриеш. Бях им казал и за теб. Казаха, че ако не скъсам с теб, ще се преместим да живеем другаде. Аз казах, че никога няма да се откажа от теб и на следващия ден стагяха багажа и вечерта заминахме. Когато бяхме в новия град ми казаха да не общувам с момчета, да не си пиша с такива и да нямам техни телефонни номера и прочие. Проверяваха ми телефона всеки ден. А мен ме беше страх, исках да избягам но нямаше къде да отида. А като завърших се върнах тук, заради теб. - разказа Хосок, като от очите му се спускаха сълзи.

-Хоби... - изрече Юнги и го прегърна. - Аз съжалявам... Съжалявам, че съм бил такъв идиот, съжалявам и че сега бях да не забележа това по-рано, съжалявам за всичко.

-Недей, знам, че вече не ме обичаш. Ще намеря сили да продължа напред. Радвам се, че ме изслуша. Благодаря ти... Но вече е осем без пет трябва да отваряме.