Yoonmin

30.

-Хайде да гледаме филм, докато Юнги дойде. - предложи Джонгук.

-Дадено, но какъв? - отвърна Джимин.

-Нека да е страшен, моля! - извика Те.

-Примамливо, но не! - каза Джонгук.

-Ама защооо??? - попита Те, като направи тъжна гримаса.

-Последният път, когато гледахме страшен филм не завърши добре. Да ти напомням ли?

-Не! - сведе засрамено глава Те.

-Но аз искам! - каза ентусиазирано Джимин. - Какво се е случило?

-Ами... да кажем, че Те не трябва да гледа филми с извънземни, и призраци, и демони, и роботи, и зомбита, и говорещи риби, и...

-Да, да, схванах без страшен филм. - прекъсна го Джимин, защото усещаше до къде може да се стигне.

-Ама не е честно! - разсърди се Те.

-Хей, извинявай, любов, но не искам да те е страх и да се плашиш от нищото. - каза Джонгук като прегърна в гръб Ви и целуна нежно лявата му буза.

-Добре, знам. Но може ли да направим облог?

-Хъ? Какво имаш предвид? - зачудиха се двете момчета.

-Довечера по тъмно ще гледаме страшен филм и ако издържа целия без да се страхувам, ще мога да гледам страшни филми, а ако не издържа, това ще е последният страшен филм, който ще гледам. Съгласни?

Джимин и Джонгук се спогледаха, ала никой от тях не продумваше, шокирани от облога на Те.

-Ами, щом толкова желаеш това добре, но оставаме в Джимин, който няма нищо против това, нали? - Джонгук погледна Джимин, като си повдигна едната вежда.

-Разбира се, но не искам никой да пищи, защото ще му изкормя гърлото! - каза Джимин шеговито, но наистина щеше да го направи.

-За мен без проблеми, аз ще си остана цял. Моля пощади и гаджето ми. - отвърна Джонгук.

-Ще видим, зависи от силата на гласните струни.

Изведнъж се чу звънеца на вратата. Явно дълго се бяха унесли в обсъждане за Те и страшни филми. Джимин отиде да отвори и видя срещу него да стои Шуга.

-Здравей, Чими! - каза Юнги, като прегърна Джимин.

Той искаше да се отдръпне, ала не можеше. И не защото Шуга го беше притиснал плътно към неговото тяло. Не. Беше, защото той можеше да го почувства, да усети топлината му, да осъзнае, че има някой, който го е грижа за него. А не като родителите му, за които той не искаше да говори и не бе споделял с абсолютно никой никога. Но когато Юнги искаше да го целуне, той намери сили да се отдръпне.

-Да влезем, не е хубаво да се стои на вратата.

-Добре? - отговори объркано Шуга. - Здравейте Те, Кук, как сте?

- Супер сме.

-Чудесно.

Когато всички се бяха настанили удобно, кой къде намерил, настана пълна тишина. Никой не смееше да продума, докато Джимин несигурно реши най-сетне да зададе въпроса си.

-Ъм, Юнги?

-Да?

-Трябва да те питам за нещо свързано с кафнето...

-Кхъм, някой - поправи го Те.

-Те, обичам те, но млъкни! - рече Джонгук.

-Добре, не разбирам какво става, но разбрах, че искате да говорим за Хоби? - попита Шуга.

-Ох, Джимини, стига се мота. Видях те да прегръщаш Хосок. - изстреля без да му мисли Ви.

-За това ли всички ме гледахте така? Хора, много погрешно взимате ситуацията. Мога да ви обясня как по точно стоят нещата. - каза Шуга без да се притеснява.