Yoonmin

21.

Намджун се беше загледал в Джин. Радваше се, че той бе до него. В последни дни толкова се нуждаеше от неговото спокойствие. Мислите го бяха превзели до голяма степен.

А когато Джин започнеше да се усмихва, да говори с него, той се чувстваше спокоен, защитен.

Той най-накрая реши...

-Време е... - каза си шепнещо, за да не събуди Джин, ала той малко преди изречението бе отворил очите си, като бе с гръб към Намджун.

-Радвам се, че го осъзна и най-сетне реши. - каза му Джин, като се обърна срещу него и му дари една кратка целувка, след което го прегърна и облегна глава на гърдите му.

В отговор Намджун се усмихна.

-Обичам да си лежим така, но днес тръгваме и трябва да се оправим.

-Да, знам и да не забравиш решението си. - отвърна Джин.

-Обещавам, че днес ще му кажа преди да тръгнем.

Двамата се оправиха и решиха да видят дали по-малките са станали да оправят багажа си или още спят.

Те почукаха един път, но никой не отговори, втори път - същото. Решиха да проверят дали е отворено и то беше.

-Радвам се, че винаги нося фотоапарата със себе си. - Джин се усмихна широко, след като видя гледката в стаята.

А тя беше най-сладкото нещо, което бяха виждали. Шуга беше плътно долепен до Джимин, който беше долепен до стената. Юнги го беше целунал красиво и сякаш двамата се опитваха да създадат световен рекорд за най-дълга целувка. А Чим беше толкова червен, все едно някой го бе напръскал с червена боя. А да не говорим, като забелязаха по-големите.

-Момчетаааа!!! Не можехте ли да почукате?!!

-Направихме го и то няколко пъти, но явно вие сте си в някой друг ваш свят. - Намджун малко се посмя, но и той го мислеше за очарователно.

-Както и да е. За какво дойдохте? - поинтересува се Шуга.

-Да видим дали сте станали и оправяте багажа. - каза им Джин.

-Ние го оправихме вчера. - каза Джимин.

-Добре тогава... Намджун... - обърна се Джин към него.

-А? Какво? - опита се да се направи на ударен, но като видя Джин с какъв поглед го гледа, бързо се сети. - Аааа това! Ама разбира се, ей сега.

-Намджун!

Двамата по-малки се чудеха какво става.

-Ох... Юнги, трябва да дойдеш с мен. Трябва да ти кажа нещо много сериозно. - Намджун беше наистина толкова сериозен.

-Ъ... Добре?