Yoonmin

25.

Джимин и Шуга се разхождаха из близкия парк. Вече бе късно и скоро трябваше да се прибират.

Те седнаха на пейка, близо до най-атрактивните дървета или както ги наричаха останалите дърветата на влюбените. А защо? Причината бе, че две от дървета преплитаха клоните, образувайки криво, но красиво сърце. Останалите дървета създаваха фона отстрани, но и те бяха уникални по своя начин в природата. А точно сега това място изглеждаше вълшебно, тъй като между сърцето на клоните, луната бе точно под този ъгъл и се виждаше от там, а звездите в ясното небе допълваха картината.

Джимин се беше сгушил в Шуга и те изглеждаха толкова прекрасно и влюбено. Никой не продумваше и дума и се наслаждаваха на момента, докато и двамата не решиха да обърнат глави, искайки целувка от другия. Каква прелестна синхронност... След секунди те сляха устните си страстно и изгарящо, но преобладаващото чувство бе просто любов. И може би това всичко е прекалено идеално? Прекалено приказно? Прекалено нереално? Възможно ли бе всичко това да е истина?... Отговорът е прост и който мисли отрицателно, е той не е прав. Всичко това бе напълно възможно, каквто всъщнсот бе. Двама влюбени се отдаваха един на друг в приказна вечер, забравяйки всички проблеми, живеейки в техния уникален свят. Има проблеми, така е. Но всеки притежава достатъчно сила да се справи с тях, дори да изисква време и търпение.

-Шуга хьонг, искам да седим вечно тук, но трябва да тръгваме. Стана късно. - каза Джимин и се изправи от пейката.

-Добре, добре, Чими. - отвърна Шуга и се запъти след своя любим, който бе тръгнал напред.

Юнги го настигна и хвана ръката му. И продължиха напред.

-Ще те изпратя. - рече по-големият.

-Добре, благодаря ти! - Джимин извади своята красива усмивка, което повлия и на Юнги да покаже неговата.

Скоро стигнаха пред дома му. Джимин отключи вратата и я отвори. Обърна се към Юнги и го прегърна, след което целуна за довиждане. А по-големият целуна едната му буза.

-Чао! Късмет утре! - усмихна се отново по-малкият.

-Благодаря ти, Чими. Надявам се утре след училище да се видим?

-Разбира се! Ще ти пиша, когато съм свободен.

-Добре, чао, Чими! - каза Юнги и тръгна да се прибира.

◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾

Юнги стоеше в залата, която бе добре подредена с множество столове. На най-първият ред седяха кандидатите за университета по изкуствата. Назад седяха близки, роднини или техни приятели за подкрепа.

Намджун беше там и стоеше до него, забелязвайки притеснението му.

-Хей, племеннико. Не се притеснявай. Знам, че свириш отлично на пианото. Убеден съм, че си се подобрил толкова много, макар че и като малък се справяше перфектно! - окуражи го чичо му.

-Благодаря ти! - отвърна той.

Скоро беше неговият ред, но набързо си извади телефона, тъй като забеляза, че имаше съобщение.

Chimy95: Отново, съжалявам, че няма да мога да дойда, но искам да ти кажа, че вярвам в теб! Знай, че духовно съм с теб и те подкрепям. Ти ще успееш! Най-добрият си! Чао, влизам в час. Обичам те <3 <3 <3.

Това го разчувства много и помогна допълнително с укаражавнето. Той повярва в себе си и бе готов. Дойде неговият ред.

-Следващият... Мин Юнги. Моля заповядай. - каза директорът и изчака момчето да се качи на сцената.