Yoonmin

1.

Беше вечер. Всичко навън беше тъмно и мрачно. Джимин беше легнал отдавна и лунните лъчи влизаха през стаята му, осветявайки неговото лице. Но скоро се събуди от телефона му, който бе получил съобщение.

Yongi93: Хей, спиш ли?

Chim95: Да, спах! Защо ме събуди?! Дано да имаш добро извинение!

Yongi93: Ох, не се ядосвай де. Излиза ли ти се?

Chim95: Сега?! Наясно си, че е три сутринта нали? Луд ли си? Искам да спя!!

Yongi93: Хайде де! Аз не мога да мигна повече, камоли да заспя.

Chim95: Ако заспя по пътя и ме прегази кола ти ще си виновен!

Yongi93: Това значи ли ще идваш? Моля те Чими!

*вие изпратихте прикачен файл*

Джимин се зачервяваше, когато Юнги го наречеше така. Не знаеше защо, но го правеше. Просто казано от него звучеше различно. Но в чата бе по лесно. Никой не можеше да го види. Но бързо му минаваше и го игнорираше защото не знаеше какво ще стане ако се замисли над това.

Chim95: Добре,добре! Но само защото прати молещата се котка!

Yongi93: Супер.Чакам те в онзи парк. 

И Юнги излезе от интернет, за да се облече и да тръгне. Набързо сложи някакви черни скъсани джинси и син суичър и тръгна.

С Джимин имаха най-силното приятелство, но с времето Юнги започна да чувства нещо различно към него. Не се опита да го игнорира, но нямаше как да не го скрие. Ако покаже чувствата си към него може би щеше да го изплаши, да го обърка и да спрат да се виждат. Юнги леко въздъхна на дървото, на което се бе опрял, замисляйки се за най-лошото, докато чакаше Джимин да дойде в парка.

-Хей, съжалявам, че закъснях. - тичащата фигура се доближи до Юнги и на един дъх се извини и се опитваше да си поеме колкото може повече въздух.

-Спокойно, Чими. Защо си бягал? Нямаше да си тръгна. - отговори му Юнги като Джимин веднага се зачерви при казването на това име, името, което звучеше така сладко и красиво с този глас.

Здравейте хора. За първи път пробвам нещо такова да пиша и да виждам колко зле се получи тази глава. Ще опитам следващата да е по добра, но не обещавам. Все пак се надявам да ви е интересно.