Да поемеш риска

XIV глава

Ерик позна чий е този глас. Беше на най-добрия му приятел Забдиел. Когато той влезе в стаята и видя колко съсипан беше Ерик, отиде при него без да казва нищо и го прегърна. Няма нищо по-истинско от приятелската прегръдка. Двамата седнаха на леглото да си поговорят.
З - Братле, съжалявам, че не успях да дойда по-рано. Когато разбрах за случилото се от Вал, хванах първия самолет от Куба и ето ме тук. Разказвай сега какво се случва и защо си в това състояние!
Е - Чакай, чакай! Вал ти е звъняла? И защо ще ти звъни на теб? - каза объркано Ерик.
З - Няма значение!
Е - Кажи ми, моля те! ВАЖНО Е!
З - Добре, по-спокойно! Братле, какво ти става? Ще ти разкажа щом настояваш! Обади ми се, за да ми каже колко много Александра страда заради мен, и че съм ѝ дължал поне едно извинение. Как така страда? Нали тя ме заряза без да каже нищо - просто си тръгна. Аз дори и не разбрах защо. Помислих си, че има друг и я оставих да си върви. Няма за какво да ѝ се извинявам!
Е - Това ли беше? Не пита ли за мен? Как съм, добре ли съм? Жив ли съм?
З - Всъщност от нея разбрах къде си, или по-скоро до някъде. Тя ми каза, че сте се разделили заради някакъв инцидент. Попитах какъв инцидент, после връзката започна да прекъсва. Чух само да казва "коня... болницата... страда..." Щом чух болница веднага си събрах багажа и потеглих. Казвай сега какъв кон, кой страда...?
Е - Аз, аз страдам братле! И не е заради инцидента! Страдам защото тя ме напусна, защото смяташе, че не е достойна за мен. Погледни ме само - за това ли не е достойна?
З - Не знам какво се случва, но изглеждаш много зле! А по изражението на лицето ти виждам, че страдаш и отвътре.
Тогава в стаята вкараха едно момче, което беше претърпяло катастрофа. Настаниха го на съседното легло и излязоха от стаята. Момчето изглеждаше младо - 19-20 годишно, но за жалост в доста лошо състояние. Когато докторите излязоха, в стаята влезе и едно момиче, навярно приятелката му. Тя изобщо не отрази Ерик и Забдиел, които наблюдаваха случващото се. Отиде при леглото на момчето и започна да плаче. Колко познато! На Забдиел му стана неудобно и подбутна Ерик.
З - Хайде да тръгваме! - каза той и се запъти към вратата. Когато стигна при нея се обърна и видя, че Ерик все още не откъсва поглед от момичето и момчето. Забдиел отиде при него и го потупа по рамото.
З - Братле, май с теб има много да си говорим, но не е тук мястото. Хайде ставай да вървим!
Ерик се осъзна и стана. Двамата със Забдиел излязоха от болницата и отидоха в парка, за да поговорят на спокойствие.