Да поемеш риска

XLIII глава

Та така... Ще започна от самото начало.
Когато бях дете имах по-малка сестра и най-щастливото семейство на света. Е, това беше преди да уволнят татко, натопен в измама, която не бе извършил. Съда не му се размина. Лежа три месеца в градския затвор, а когато го освободиха той се беше сринал и единственото нещо, в което намираше утеха беше познайте - АЛКОХОЛЪТ. Беше загубил кариерата, която градеше цял живот за по-малко от половин година и явно си мислеше, че това е неговият край. Нас - мен, майка ми и сестра ми сякаш ни забрави.
Та сега набързо ето какво се случи:
Татко не излизаше от вкъщи. Беше заприличал на призрачна сянка и не спираше да се налива. Мама се поболя от нерви и усилия да го заведе при специалист покрай него, а сестра ми Сарая тръгна по грешния път. Сякаш за секунди "перфектното" семейство се разруши из основи. Сестра ми... сещате се - започна да излиза с момчета, които продаваха и видимо употребяваха трева и наркотици. Отричаше тя да го е правила, но започна да ѝ личи по зачервените очи и странното поведение. Започна да не се прибира през нощите и ми стана ясно какво се случва. Опитах се да я вкарам поне нея в правия път, защото за мама и татко вече беше прекалено късно, но не успях. Един ден тя изобщо не се върна. Скоро след това татко почина, защото черният му дроб не издържа, а мама влезе в лудница. Психиката ѝ беше прекалено крехка и не издържа на ужаса, който ни сполетя. Миналата година се състоя и нейното погребение. Вече съм сирак. През целият си живот се обвинявах за това, че не успях да опазя по-малката си сестра... И реших, че няма да позволя това да се случи и с моето семейство. Мислех, че се справям. Забранявах на дъщеря ми да излиза с каквито и да е момчета, за да не сподели съдбата на Сарая, а Мишо... той е моят наследник и се стараех да го науча на всичко, което знам за живота. Той е все още малък и може би не ме разбира, но ще порастне ли съм сигурен, че ще съм му бил полезен. Забраних на жена ми да работи, за да не се натоварва, а и да се грижи и помага на децата. Исках и да изкарвам достатъчно пари, и ето че направих огромната грешка да се забъркам с Мафията. От началото беше приятно да работя за нея, но когато реших да се откажа, път назад нямаше. Вече беше късно. В крайна сметка станах един от босовете и имах подчинени, които можех да карам да правят каквото аз пожелая. Бях спокоен - нямаше от какво да се страхувам за семейството си. Бях издигнал високи стени около любимите ми хора и не забелязвах колко много ги задушавам...
Звукът от будилника ми се разнесе из стаята. Не мога да повярвам, че вече беше 7:00 часа сутринта. Кога нощта се изниза така бързо?
Станах, набързо се облякох и слязох в кабинета си заедно с телефона ми и започнах нервно да го обхождам.

     г.т. на Вал
Алармата ме събуди в 6:30 часа. Доста бързо се разсъних, защото знаех, че днес ме очаква невероятен ден. Станах толкова рано, защото си бях наумила да правя упражнения за крака, за да мога да задобрея върху изправянето на тях, а скоро, съвсем скоро и в ходенето. Започнах упражненията...
Щях да ги правя поне още два часа преди да тръгнех към мястото на срещата, но Ал ми се обади по телефона и ме прекъсна.
А - ВАЛЕРИЯ, БЪРЗО ИДВАЙ! ДОЛУ ПРЕД КЪЩАТА СМЕ! ЧАКАМЕ ТЕ В КОЛАТА!
"чакаТ ме"? Кой ли още е с нея? Но преди да успея да кажа каквото и да е, тя вече беше затворила. Звучеше ми МНОГО притеснена, затова без да губя време се отправих към входната врата на къщата.

    г.т. на Ал
Събудих се сама, без аларма. Когато погледнах часовника закачен на стената минаваше 7:20 часа. Усещах следите от засъхналите сълзи по лицето ми от вчера. Беше ми много зле, даже не помня кога съм си взела завивка и съм заспала, но както и да е. Трябваше да започвам да се приготвям. Сърцето ми щеше да изскочи когато си представих, че ще го видя от плът и кръв пред мен. Ще мога да го докосна може би, може би пък не. Образът на Забди не излизаше от съзнанието ми. Но това, че сърцето ми презскачаше, не помагаше на все още спящите ми ръце и крака да се събудят, за да започна да се обличам. Бяха прекалено изморени, че да правят каквото и да било, но криво-ляво успяха да се справят и вече бях готова.
Изведнъж се стреснах когато чух трясъка на входната врата. Но миг след това се сетих, че това най-вероятно е Филип, прибрал се най-вероятно пиян като свиня и най-вероятно щеше да дойде при мен в стаята. Не ми се искаше да говоря точно сега с него. Преди ме беше страх да го нараня, но вече ми е все тая. Безразличен ми е!

     г.т. на Филип
След цяла нощ мислене, реших, че е най-добре да ѝ кажа всичко. Дължах ѝ го!