Да поемеш риска

XXVII глава

З - ЗАРАДИ ТЕБ ПРИЯТЕЛЯТ МИ СТРАДА, А ТИ ДОРИ НЯМА И ДА ГО ПРОЧЕТЕШ?! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ВРЕМЕ И УСИЛИЯ МУ ТРЯБВАХА, ЗА ДА ГО НАПИШЕ, А ТИ ПРОСТО ГО ПРИБРА?!
В - Виж какво! Ще го прочета когато съм готова!
З - Ааааа, КОГАТО СИ ГОТОВА ЗНАЧИ?! Само да попитам - ТОВА В ТОЗИ ЖИВОТ ЛИ ЩЕ Е?
В - КОГАТО РЕША...
Докато двамата се караха, а Ерик се опитваше да чуе за какво, но не му се получаваше, един човек отново ги следеше и водеше разговор по телефона:
- Шефе, момчето отново е тук! Да стрелям ли?
баща Вал - В никакъв случай не пред  дъщеря ми! Когато тя си тръгне ще му видиш сметката!
- Шефе, обаче те се карат за някакво писмо доколкото разбрах!
баща Вал - Какво писмо?
- Не знам, шефе!
баща Вал - Ей, момченце, аз за какво ти плащам? Какво чакаш още? Извикай Филип да доведе и Александра и той да разбере какво е това писмо! Нали това му е работата!
- А момчето?
баща Вал - Остави го за сега!Непременно ще го разкараме, но по-късно! Това писмо може да е важно!
- Добре, шефе, звъня на Филип!
      г.т. Ерик
Докато Забдиел крещеше нещо на Вал, направо ми идеше да го удуша! Но добре, че не се караха дълго. Той се завъртя и бесен си тръгна, а Вал остана сама. Тя се завъртя към реката и не виждах лицето ѝ.
След малко се появи Александра с някакъв клоун под ръка. Знаех си, че не заслужава Забди, но някак сега бях леко доволен. "Нека му е! Щом ще идва тук без дори да ми каже, това му се пада! Кой знае? Може би не идва за първи път! Може би тайно се вижда с Вал, докато аз страдам за нея! НЕ! Той не би го направил! Просто е решил да дойде и да ѝ даде писмото лично, като един истински приятел!" - мислех си. Обаче този тип с Александра не ми харесва... Не, че нея я обожавам, но просто той много ме учуди. Докато Александра говореше с Валерия, той ловко извади писмото, което Вал беше оставила в количката - до нея. Той отиде зад количката, извади го и го снима. После го върна обратно... "МРЪСНИК! КАКЪВ Е ТОЙ? ОТ КЪДЕ НА КЪДЕ ЩЕ МИ СНИМА ПИСМОТО! Е СЕГА ЩЕ ГО ПРЕЧУКАМ! НЕ, не, не, Ерик, стой! Спри се! Сигурно иска идея за любовно писмо до "страхотното" си гадже, което заряза най-добрия ми приятел. И какво като го снима?!" - помислих си аз.
Вече трябваше да тръгвам и да догоня Забдиел, защото вече не го виждах. Не трябваше да го изпускам, защото ми беше любопитно да науча още какъв ли таен живот живее. Много ми се искаше да остана и да погледам още малко Вал. А кой знае? Можеше и да се престраша и да отида при нея! Но както и да е! Тръгнах и настигнах Забдиел. Е, разбира се, че не му се показах! Продължавах да го следя...