Вал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
Алекс отново кимна с глава и тримата влязоха вътре. Ерик стоеше като гръмнат в коридора, замислен над станалото, но когато видя, че тези непознати хора влязоха в стаята на Вал не се сдържа и влезе след тях. Те вече стояха до леглото и гледаха Вал. Жената плачеше, мъжът я беше прегърнал с едната си ръка през рамото, а с другата Александра, която стоеше до тях и им обясняваше нещо. Когато мъжът видя Ерик залетя към него като ураган и го изкара от стаята. м - Виж какво! Нито те знам кой си, нито какъв си! Само да съм разбрал, че си се мернал пак около Александра... не знам какво ще ти се случи!!! Разкарай се и да не съм те видял повече! МАРШ! - извика мъжът гневно и посочи на Ерик да си върви. Ерик не знаеше какво да прави, но в крайна сметка реши да си тръгне и да се поразходи.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Малко чист въздух щеше да му се отрази добре, а и не искаше да създава повече проблеми и да дразни мъжа, който беше сигурно два пъти по-голям от него. Най-много щеше да го натупа, а той не искаше това да се случва, защото искаше да е при Вал, жив и здрав, за да я подкрепя. Той си мислеше: "Това са просто близки на Александра, които са разбрали за случилото се с Вал и са дошли да я видят. Те рано или късно ще си тръгнат. Нали?" Ерик цял ден се мота навън безцелно, останал насаме с мислите си. Вечерта той отново се върна в болницата. Качи се на етажа на Вал и тръгна по коридора, когато забеляза, че пред него върви същият мъж, запътил се към стаята, който го изгони по рано денс. Мъжът носеше храна. Той стигна пред стаята на Вал и влезе. Добре, че не забеляза Ерик! Ерик започна да се притеснява, че "гостите" няма да си тръгнат скоро, което означаваше, че няма да може да види Вал. Той обаче не можеше да направи нищо, освен да чака. Ерик седна в началото на коридора и зачака... Вече беше нощ. Минаха часове без никой да влиза и излиза от стаята. Ерик беше задрямал, когато се чу трясък от затваряне на врата и го събуди. Мъжът се беше запътил към тоалетните в другия край на коридора (не към този, в който беше Ерик) и Ерик се възползва. Той се затича и влезе като хала в стаята, в която Вал, жената и Ал се бяха прегърнали на леглото и изглеждаха щастливи заедно. Когато Вал го видя му каза: В - Къде беше, любов моя? - Любов моя??? - в един глас казаха жената и Ерик Е - Любов моя?! - отново повтори Ерик - Невероятно, ти вече си спомняш! - каза развълнувано той и се почувства така, сякаш Вал за пръв път му го казваше. В - Разбира се! Ти беше до мен през цялото време! Как да не си те спомня?! Жената все още не разбираше какво става. ж - Валерия, ще ми обясниш ли какво става тук и какво общо имаш с този грубиян? В - Какъв грубиян, мамо? Това е моят годеник - Ерик. Той е най-скъпото ми нещо на този свят! "Мамо, сериозно? Мамо???", мислеше си Ерик и уплашено се досети: "Щом това е майка ѝ, значи мъжът..."
