Вал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
Луната беше изгряла. Беше късно вечерта, когато Забдиел се изнесе от хотелската стая и отиде на летището да си хване самолета. Полетът беше нощен. Всичко мина нормално. Взе си билет, качи се на самолета и след 8 часа беше на летището в Хавана. Нощта там едва сега започваше. Забдиел отново трябваше да изживее същата нощ. Нощта, в която образът на Ал не излизаше от главата му, както и всяка друга вечер, но този път беше различно. Не само нейният силует витаеше в съзнанието му. Образът на новото ѝ гадже се появяваше като кошмар в съзнанието му. Въпреки че никога не го беше виждал, той успя да си го представи. Успя и да ги види щастливи заедно и това го накара да се чувства зле. Забди реши, че е време да се върне на работа в нощния бар, макар и по-рано. Отпуската, която си беше взел още не беше свършила, но той не можеше вече просто така да стои. Трябваше да се разсее. Реши да се поразходи и след час беше пред заведението "Куба Либре". То работеше и се чуваше силна музика от него. Забди влезе. Когато работещите на бара го видяха много се зарадваха, особено една от барманките. - Забди, къде се губиш? Знаеш ли колко момичета питаха къде е хубавият барман? - намигна му София (една от колежките му, която сякаш искаше да стане за него нещо повече)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
З - Ето ме, тук съм! С - Изглеждаш много зле! З - Така е и затова идвам да поработя, за да не мисля толкова за проблемите си! Главата ми ще се пръсне и искам да работя здраво! Работата ще ме излекува! "Скъпи, мога и аз да го направя!" - мислеше си София. С - Ти си работи, но какво ще кажеш тази вечер да си клиент на заведението?! Отпусни се и се забавлявай! Аз ще се погрижа за клиентите! Не знам защо, но на Забдиел това му се стори доста добра и разумна идея. З - Сигурна ли си, че ще се справиш? С - Напълно! З - Тогава налей от огъня на бара! Най-силното! С - За теб винаги най-доброто! - каза София и се усмихна. Забди седна на един от столовете на бара, а София му наливаше едно след друго. Забдиел вече не броеше чашките. Главата му се замая, но ТЯ не излизаше от мислите му. Затова реши, че трябва да продължи да пие до безпаметност. И така той пресуши една бутилка, след това втора... Вече не само не си я спомняше! Вече не знаеше кой е и къде се намира. София го хвана за ръката, с която той държеше чашката. Той я погледна. С - Ще те накарам да я забравиш! С мен ще имаш всичко, което тази глупачка не ти даде! Аз ще ти дам криле и ще полетим заедно, без пречки по пътя ни! Тя се наведе към него. Устните им бяха на път да се срещнат и..... и го направиха! Не, не, не, глупости! Нищо подобно! Забди се отдръпна преди това да се случи. З - Не мога! Той стана от стола и се свлече на земята. Останалите момчета от бара изтичаха и го пренесоха в склада. Той беше в безсъзнание. Момчетата му извадиха телефона и се обадиха на някого. г.т. София Виждам, че Забди още страда по тази уличница, но скоро ще му мине! Даже за малко да се целунем! Е, вярно, че той се дръпна, но пи доста и не мисли трезво! Сигурна съм, че скоро ще дойде отново при мен и ще бъдем ЗАЕДНО! На всяка цена трябва да го имам! И ще премахна всякаква пречка по пътя ми към него! Почти успях! Трудната работа вече е свършена! Остава само той да я забрави! А аз съм за това - да го утеша и той да сложи глава на раменете ми! Малко остава! Вижда му се края!!! ... На сутринта Забдиел се събуди със страшно главоболие в стаята си в имението. Поразтърка малко очи и видя Ерик, който стоеше на буквата "Ф" точно пред него. Е - "Отивам у един приятел! Отдавна не съм го виждал!" - Ерик изцитира Забди. З - Братле, как се озовах тук? Е - Ооо, ти нищо не помниш? БРАВО! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ! ВЧЕРА МОМЧЕТАТА ОТ БАРА, В КОЙТО РАБОТИШ МИ СЕ ОБАДИХА, ЧЕ СИ ПРИПАДНАЛ! ПО НИКОЕ ВРЕМЕ ИДВАХ С КОЛАТА ДА ТЕ ПРИБИРАМ! ЦЯЛА НОЩ ТИ ДЪРЖАХ ГЛАВАТА ДА ПОВРЪЩАШ В ТОАЛЕТНАТА. КОГАТО НАЙ-НАКРАЯ ЗАСПА ВЕЧЕ БЕШЕ 5 СУТРИНТА!!!БРАВОО!!! ЗАРАДИ ТЕБ НЕ СПАХ ЦЯЛА НОЩ! З - Съжалявам! Е - Всъщност няма за какво, братле! - каза замислено Ерик. - Ти поне не се заблуждаваш, че ще я забравиш! Цяла нощ мислих и реших! Защо не?! Поне едно писмо ще ѝ напиша, за да знае, че не я забравям! З - Браво, момчее! Все пак е напредък! Радвам се!!! - надигна се Забдиел, но бързо си легна обратно, защото главата го цепеше. Е - Хайде ти поспи! Аз отивам да пиша! З - Хубаво! Иии...благодаря ти! Ерик сви юмрук все едно му се заканва, но после се усмихна и излезе от стаята...
