Да поемеш риска

XXIX глава

Е - КАКВИ ГИ ВЪРШИШ???
   - ЕРИК??? - в един глас уплашено извикаха Вал и Забдиел.
Е - СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ВИ ПРЕКЪСВАМ РОМАНТИЧНИЯ МОМЕНТ, НО ПРОСТО НЕ ИЗДЪРЖАХ ДА НЕ ВИ ЧЕСТИТЯ! БРАВОО!!! МНОГО СЕ РАДВАМ ЗА ВАС!!! - Ерик изпадна в нервна криза.
З - Бббратле, успокой се! Какво правиш тук???
Е - Аз, АЗ КАКВО ПРАВЯ ТУК? ТИ МИ ОТГОВОРИ КАКВО ПРАВЯ АЗ ТУК! ЗАЩО ДОЙДЕ ПРИ МОМИЧЕТО, КОЕТО МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕШ, ЧЕ ОБИЧАМ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО И Я ПРЕГРЪЩАШ, ЦВЕТЯ, БУКЕТИ...ПОНЕ ДА МИ БЕШЕ КАЗАЛ! МОЖЕШЕ ПОНЕ ТОВА ДА НАПРАВИШ! ЩЯХ ДА ВИ ДОНЕСА ПОДАРЪК! ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ СЪМ С ПРАЗНИ РЪЦЕ, НО ТРЯБВАШЕ ДА СИ КУПЯ БИЛЕТ И ДА ПРОПЪТУВАМ 8 000 КМ. ЗА ДА ДОЙДА ПРИ ВАС! МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИТЕ, НО НЯМАМ ПАРИ! СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ОБЕЩАВАМ...
Вал се разплака, а Ерик се укроти като я видя. Забдиел се чувстваше като най-големия предател на целия свят. Не. В цялата галактика и отвъд нея. Все едно сам се наряза на хиляди парченца.
З - Братле, явно няма да ме разбереш, камо ли да ми повярваш, но дойдох тук защото бяхме сключили сделка с Вал - аз ѝ нося писмото, тя ми носи вещ на Александра. Е, вярно е, идвах още веднъж преди това, за да говорим за ВАС...
Е - За нас ли? - прекъсна го Ерик - ЗА НАС! НЯМА ПОВЕЧЕ ТАКОВА ПОНЯТИЕ! АЗ ИМАМ ГАДЖЕ, НА КОЕТО ДЪРЖА, НО ТИ НЯМА КАК ДА ЗНАЕШ, ЗАЩОТО НАПОСЛЕДЪК НЕ СИ У ДОМА!
З - Приятелка?! Така значи? - ококорено го изгледа Забдиел. "Каква приятелка Ерик...нали до сега крещеше, че обичаш Вал...От къде го измисли това гадже... Оффф, аз съм виновен за всичко! За най-добрия ми приятел вече съм предател... сам си го направих! Как можах? Напълно е прав..." - просълзи се Забдиел от тези мисли, които започнаха да го измъчват.
Е - Точно така!
Вал стоеше и ги слушаше, а сърцето ѝ се късаше на парченца след всяка следваща дума на Ерик.
По едно време двамата млъкнаха и я погледнаха.
З - Е, ще ви оставя за малко с бившата да си поговорите! Да се посмеете може би на щастливото ви, безпроблемно и забавно минало! - каза Забди троснато и седна на една отдалечена пейка, оставяйки Ерик и Вал насаме.
Ерик не издържа и той седна, но на пейката до Вал. Двамата помълчаха, но след няколко минути завързаха разговор...
...
- Шефе, дойде още някакво момче! Караха се нещо с онзи другия и сега говори нещо с дъщеря ти! Може ли вече да застрелям единия! А знаеш ли какво? Най-добре и двамата! Ти избери кой да е първият - високия или тоя новия? - с нетърпелив глас запита преследвачът.
б. Вал - Никой все още няма да стреляш! Само да си посмял! Аз издавам заповедите, ти ги изпълняваш! Не си позволявай повече да ми казваш какво да правя! За сега стой и наблюдавай! Дръж ме в течение с всичко, което се случва! Нека се нарадват на дъщеря ми! Жалко, че скоро няма да са между живите...