Да поемеш риска

III глава

След около половин час публиката и участниците бяха заели местата си. Вал чакаше сигнала на стартовата линия. Но бурята сякаш я бе разсеяла и тя изглеждаше колеблива и неуварена - чувства неприсъщи за нея. В главата и беше такава бъркотия, че тя самата не знаеше какво се случва с нея. Мислеше за всичко друго освен за състезанието. Тя знаеше, че ако не спечели, баща ѝ ще продаде Казино и ще я прибере в Италия, за да учи и да спре да се занимава с "глупости". Той я възприемаше взе още като малкото му момиченце и не виждаше, че пред него вече стои силна и разумно мислеща млада жена. Той разбира се не знаеше за годежа на дъщеря му. Вал се страхуваше от неговата реакция и все още не му бе казала за най-хубавото нещо в живота ѝ. Страхуваше се от това, че баща ѝ беше бивш мафиот (той вече не се занимаваше с тези неща, но Вал си имаше едно наум) и строг родител. От малка я беше научил да бъде победителка. Той не приемаше загубата или второто място - за него най-важното нещо беше победата на всяка цена. Точно затова държеше и днес Вал да стане първа. Тя обаче не му се сърдеше, даже напротив - беше му благодарна. Благодарение на него тя бе станала силна и мъдра жена. Той я обичаше повече от всичко и искаше да я научи, че животът е несправедлив, и че нищо в него не идва на готово - трябва сам да си го изработиш и заслужиш.

Но ако той разбереше за годежа, можеше да го развали и още повече да навреди на Ерик. Баща ѝ не ѝ позволяваше да има приятел. Той държеше само той да е единственият мъж в живота ѝ и да е единствената ѝ опора, за да никога да не се разочарова. На майка ѝ обаче много ѝ се искаше дъщеря ѝ да си свие свое собствено гнездо и да се радва на внуци.

Докато мислеше какво може да се случи с баща ѝ и Ерик, в небето се чу изстрел и Казино полетя през трасето. Сигналът беше даден. Вал се поосвести, хвана още по-здраво юздите и се концентрира върху препядствията (доколкото можеше). С Казино бяха неуязвими и 100 пъти по-добри от миналата година. Минаха всичко без грешка. Оставаше да направят само още един скок, който беше на около 50 метра от тях. Докато препускаха към него нещо у Вал се преобърна. Уплаши се! Уплаши се от мисълта която я догони отново за това, което можеше да се случи, ако загуби. Тя се спече, а препядствието вече беше съвсем близко. Казино усети, че нещо не е наред и той почувства страх и неувереност.
Вече трябваше да скочат. Сега или никога! Казино вдигна копита и отскочи. Вече беше късно! Бяха прекалено близо и предните му копита се забиха в препядствието, изхвърляйки Вал в калта. Публиката започна да я освирква и да крещи "уууу", след което млъкна. На никого не му пукаше, че момичето лежи без да помръдне и мускул. Гледаха тъпо и вече с нетърпение очакваха следващият участник с надеждата да се справи по-добре от тази "излагация" на Вал според тях. Мина вече минута. Казино се бе измъкнал и строполил до ездачката си. Единият му крак бе счупен и не можеше да стане. Той наведе глава над Вал, сякаш търсеше помощ, която обаче не мърдаше. Александра я викаше от публиката с колкото ѝ глас държи, а Ерик мълчеше. Той се почувства така, сякаш някой го беше намушкал в сърцето хиляди пъти.

Едвам се държеше на краката си, но трябваше да е силен и да разбере какво се случва с Вал, която все още лежеше.
     Медицинският екип се появи след около 2 минути, които за Ерик се сториха стотици. Той се опита да влезе с докторите на терена, но не го допуснаха. Той не беше ревльо, даже никога досега не се беше натъжавал дотолкова, че да пролее сълзи, а сега едвам ги сдържаше. Сякаш предчувстваше, че нещо лошо се е случило...