След около половин час публиката и участниците бяха заели местата си. Вал чакаше сигнала на стартовата линия. Но бурята сякаш я бе разсеяла и тя изглеждаше колеблива и неуварена - чувства неприсъщи за нея. В главата и беше такава бъркотия, че тя самата не знаеше какво се случва с нея. Мислеше за всичко друго освен за състезанието. Тя знаеше, че ако не спечели, баща ѝ ще продаде Казино и ще я прибере в Италия, за да учи и да спре да се занимава с "глупости". Той я възприемаше взе още като малкото му момиченце и не виждаше, че пред него вече стои силна и разумно мислеща млада жена. Той разбира се не знаеше за годежа на дъщеря му. Вал се страхуваше от неговата реакция и все още не му бе казала за най-хубавото нещо в живота ѝ. Страхуваше се от това, че баща ѝ беше бивш мафиот (той вече не се занимаваше с тези неща, но Вал си имаше едно наум) и строг родител. От малка я беше научил да бъде победителка. Той не приемаше загубата или второто място - за него най-важното нещо беше победата на всяка цена. Точно затова държеше и днес Вал да стане първа. Тя обаче не му се сърдеше, даже напротив - беше му благодарна. Благодарение на него тя бе станала силна и мъдра жена. Той я обичаше повече от всичко и искаше да я научи, че животът е несправедлив, и че нищо в него не идва на готово - трябва сам да си го изработиш и заслужиш.
Но ако той разбереше за годежа, можеше да го развали и още повече да навреди на Ерик. Баща ѝ не ѝ позволяваше да има приятел. Той държеше само той да е единственият мъж в живота ѝ и да е единствената ѝ опора, за да никога да не се разочарова. На майка ѝ обаче много ѝ се искаше дъщеря ѝ да си свие свое собствено гнездо и да се радва на внуци.
Докато мислеше какво може да се случи с баща ѝ и Ерик, в небето се чу изстрел и Казино полетя през трасето. Сигналът беше даден. Вал се поосвести, хвана още по-здраво юздите и се концентрира върху препядствията (доколкото можеше). С Казино бяха неуязвими и 100 пъти по-добри от миналата година. Минаха всичко без грешка. Оставаше да направят само още един скок, който беше на около 50 метра от тях. Докато препускаха към него нещо у Вал се преобърна. Уплаши се! Уплаши се от мисълта която я догони отново за това, което можеше да се случи, ако загуби. Тя се спече, а препядствието вече беше съвсем близко. Казино усети, че нещо не е наред и той почувства страх и неувереност.
Вече трябваше да скочат. Сега или никога! Казино вдигна копита и отскочи. Вече беше късно! Бяха прекалено близо и предните му копита се забиха в препядствието, изхвърляйки Вал в калта. Публиката започна да я освирква и да крещи "уууу", след което млъкна. На никого не му пукаше, че момичето лежи без да помръдне и мускул. Гледаха тъпо и вече с нетърпение очакваха следващият участник с надеждата да се справи по-добре от тази "излагация" на Вал според тях. Мина вече минута. Казино се бе измъкнал и строполил до ездачката си. Единият му крак бе счупен и не можеше да стане. Той наведе глава над Вал, сякаш търсеше помощ, която обаче не мърдаше. Александра я викаше от публиката с колкото ѝ глас държи, а Ерик мълчеше. Той се почувства така, сякаш някой го беше намушкал в сърцето хиляди пъти.Едвам се държеше на краката си, но трябваше да е силен и да разбере какво се случва с Вал, която все още лежеше.
Медицинският екип се появи след около 2 минути, които за Ерик се сториха стотици. Той се опита да влезе с докторите на терена, но не го допуснаха. Той не беше ревльо, даже никога досега не се беше натъжавал дотолкова, че да пролее сълзи, а сега едвам ги сдържаше. Сякаш предчувстваше, че нещо лошо се е случило...
أنت تقرأ
Да поемеш риска
عاطفيةВал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...