Ерик се беше събудил рано сутринта от ужасен кошмар. Реши да направи закуска и слезе долу в кухнята. Когато палачинките бяха готови, сладкото и шоколада за тях бяха приготвени, а сока от портокал беше изцеден, Ерик излезе на верандата, за да погледа конете. Той видя, че баща му язди един и отиде при него.
б - Добро утро! - каза баща му - Но май за теб не добро, а?
Ерик вдигна рамене.
б - Искаш ли да пояздим заедно? Да отидем на нашето място и да поговорим!
Е - Може! - каза колебливо Ерик
Той отиде до конюшните да вземе седло. Оседла един от конете и се качи. В този момент през него преминаха хиляди чувства. Той толкова много обичаше конете. За него това бяха най-красивите и чисти животни. Когато беше малък имаше ли болен кон, и той се разболяваше от мъка по него. Те му бяха верни приятели и със Забдиел можеха да прекарат часове в конюшните и да си играят с тях. Но в мига, в който сега се качи на коня, ужасните спомени, в които Вал пада от Казино, превзеха мислите му. Ерик изглеждаше някак несигурен в този момент и това не остана незабелязано от баща му.
Докато стигнат до старата горска хижа (тяхното място), която беше на 3 км от имението, никой не обели и дума. Двамата си мълчаха, а конете препускаха през горските пътеки.
Когато пристигнаха вързаха конете и влязоха вътре в хижата. Седнаха на масата при камината и настана мъртва тишина.
б - Е, няма ли да ми кажеш какво има?
Е - Какво да има? Нищо ми няма!
б - Не може нищо да ти няма! Усещам, че нещо те мъчи. Вчера на обяд защо така се изнесе от масата, когато майка ти спомена Валерия?
Е - Просто бях изморен от пътя! Това е!
б - Само не ми излизай с номера, че си бил изморен! Познавам те! Знаеш, че на мен можеш да кажеш всичко! Нали?
Е - Прав си татко!
И докато Ерик разказваше цялата история на баща си от инцидента до сега, Забдиел вече се беше събудил и търсеше Ерик, който го нямаше. Той обиколи къщата, конюшните, местата, на които можеше да е, но не го намери. Д
Звъня му и по телефона, но беше изключен. Забдиел много се притесни. Качи се до стаята си (имаше стая и в къщата на Ерик, защото тя беше огромна и имаше много свободни стаи), взе си якето, пари и се обади на такси. Таксито беше пред имението след 5 минути. Забдиел направо връхлетя в него и заповяда на шофьора:
З - Карай към летището! БЪРЗО!
أنت تقرأ
Да поемеш риска
عاطفيةВал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
