Вал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
Вал вече от няколко дни беше в Милано - главният град на северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По. Един от най-населените и развити региони в Европа. Именно затова бащата на Вал смяташе, че това е най-подходящото място за развитие и щастие за дъщеря му. Градът имаше население от над 1,3 милиона души, но какво от това като в него го нямаше единственият човек в сърцето ѝ - Ерик.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Тази вечер Вал беше излязла сама без приятели, без Александра (която също се премести заедно с Вал, за да е до нея) и както винаги гледаше Луната. Тя стоеше на брега на реката, останала единствено с мислите си... мислите отново за него. Колко го обичаше само. Вал искаше да върне времето назад, искаше да докаже любовта си, искаше ѝ се да не бе падала онзи ден, искаше отново да почувства любовта му... топлината му. Въздишаше дълбоко и не усещаше студа, не виждаше тъмнината, не чуваше шумоленето на реката - за нея нищо не съществуваше. Александра ѝ казваше да го забрави, да продължи напред, че ще обикне друг, животът беше пред нея. Вал искаше това да стане, но нещо вътре в нея не ѝ позволяваше. Казваха, че любовта на нейните години не била истинска, но тя знаеше, че не е така. Точно любовта на едно 20 годишно момиче беше много повече от всичко останало. Тя знаеше прекалено много за нея, затова тя искаше да го забрави! ДА, тя искаше да го забрави, докато все още можеше, ако изобщо можеше. Точно по това време баща ѝ се разхождаше по реката, когато я видя. Той пое въздух да я извика, но спря когато видя как се е унесла. Той забеляза, че дъщеря му страда за нещо от известно време и помисли, че това е проблемът ѝ с ходенето.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Той въобще не предполагаше, че я мъчи нещо съвсем различно и много по-болезнено от това. Баща ѝ я отмина без тя дори да го забележи и се прибра. Когато телефонът ѝ звънна, Вал се осъзна. Беше майка ѝ. м - Къде си, скъпа? Притесних се! Прибирай се вече. Баща ти се прибра и ще ме пита за теб. Само не се издавай за момчето пред него, че ще откачи и може да го нарани, дори и да го убие. Познаваш го! Нещо стисна Вал още по-силно за гърлото и тя едвам отговори на майка си, че се прибира. Тя затвори телефона, вдигна подпирачката на количката и потегли към вкъщи. А дали баща ѝ случайно не бе чул разговора с майка ѝ?
