Да поемеш риска

XVIII глава

Имаше полети до Куба-Хавана на всеки 5 часа и следващият такъв беше след час. Ерик и Забдиел си взеха билети и докато минат през скенера и сложат багажите си на лентата за багаж, вече беше време да се качват в самолета. Едночасовият полет мина леко както винаги. Двамата приятели си взеха нещата от летището и се запътиха към едно такси.
Докато пътуваха в таксито, Ерик мислеше как вече над 8 300 км. делят него от Вал, и как той продължава да я обича по същия начин. Не след дълго таксито спря пред едно имение. Забдиел плати на шофьора и двамата слязоха от колата. Ерик не можеше да повярва колко много се е променил бащиният му дом за 5 години. Да! Откакто с Вал бяха заедно, той цели 5 години не се бе прибирал у дома.
Щом видяха кой слезе от колата спряла пред къщата им, собствениците радостно изтичаха да посрещнат гостите.
Е - Майко, татко! - радостно извика Ерик и се затича към тях. Последва една семейна прегръдка и един бърз разговор.
м - Сине, откога не си идвал?! Май изобщо не се храниш!
б - Дайси, остави намира момчето! Толкова се е променил! Станал е мъж, погледни го!
Е - Много ми липсвахте!
Прегърнаха се отново и тримата влязоха в къщата, оставяйки Забдиел сам да се оправи с багажа. Когато най-накрая го пренесе, въпреки че не беше кой знае колко много, семейството вече беше седнало на масата и обядваше.
З - Май ме забравихте! - каза уж сърдито Забдиел.
б - Как ще сме те забравили?! Хайде сядай! - каза бащата на Ерик (Ерито) и Забдиел седна на масата.
Масата беше отрупана с какви ли не ястия. Когато ги видя, Забдиел не се сдържа и нападна печеното прасе както лъв разкъсва плячката си.
Докато Забдиел се тъпчеше, а Ерик едвам преглъщаше втория си залък, цареше неловка тишина. Майката на Ерик реши да поразчупи обстановката и попита:
м - Сине, какво става с Валерия? Още ли сте заедно? Как е тя?
Ерик без да каже нищо, дори и да се извини, стана от масата и излезе навън.
З - Не му обръщайте внимание! - каза Забдиел с пълна уста.  - Изморен е от пътя!
м - Ясно! Ами как вървят нещата между теб и това момиче...как се казваше? А...Александра!
Забдиел се задави и едва не се задуши на масата когато чу името ѝ.
З - Май и аз съм изморен от пътя! Ще отида да намеря Ерик и ще си починем заедно!
Майката и бащата на Ерик се спогледнаха и кимнаха с глави.
Когато Забдиел излезе, видя как Ерик стои на оградата при конете и ги наблюдава. Родителите му имаха ферма за коне. Имаха 54 коня. Животът им минаваше в грижи за тях. Те много ги обичаха и когато Ерик (единствената им рожба) си тръгна, конете им станаха като деца.
Когато Ерик забеляза, че Забдиел го наблюдава, той му извика:
Е - Хайде ела да разгледаме наоколо!
Забдиел му махна с ръка и отиде при него.
До вечерта двамата обикаляха имението и си спомняха за детството си, което бяха прекарали там. Спомняха си за белите и номерата, които правеха на родителите на Ерик. Спомниха си всички тайни места, на които се криеха. Ходиха и до ореха намиращ се под прозореца на стаята на Ерик, от когото той бягаше и се катереше почти всяка  вечер, за да ходи у къщата Забдиел и заедно да ходят и да се къпят в реката, която минаваше през задния двор. Двамата имаха безгрижно детство, детство в което родителите им бяха решили да ги оставят сами да пораснат, за да животът да ги научи сами да се справят с всякакви трудности. И сега двамата бяха станали здрави и разумни мъже, имащи волята да направят всичко, но не и да приглушат гласовете на сърцата си. И двамата за пръв път се сблъскваха с любовта толкова силно. И преди са имали приятелки, но никога не са обичали така, както сега обичат Валерия и Александра.
Може би това беше поредният урок  на живота! Може би тайните им места не са били толкова тайни! Може би и орехът под стаята на Ерик неслучайно е засаден точно там...