Имаше полети до Куба-Хавана на всеки 5 часа и следващият такъв беше след час. Ерик и Забдиел си взеха билети и докато минат през скенера и сложат багажите си на лентата за багаж, вече беше време да се качват в самолета. Едночасовият полет мина леко както винаги. Двамата приятели си взеха нещата от летището и се запътиха към едно такси.
Докато пътуваха в таксито, Ерик мислеше как вече над 8 300 км. делят него от Вал, и как той продължава да я обича по същия начин. Не след дълго таксито спря пред едно имение. Забдиел плати на шофьора и двамата слязоха от колата. Ерик не можеше да повярва колко много се е променил бащиният му дом за 5 години. Да! Откакто с Вал бяха заедно, той цели 5 години не се бе прибирал у дома.
Щом видяха кой слезе от колата спряла пред къщата им, собствениците радостно изтичаха да посрещнат гостите.
Е - Майко, татко! - радостно извика Ерик и се затича към тях. Последва една семейна прегръдка и един бърз разговор.
м - Сине, откога не си идвал?! Май изобщо не се храниш!
б - Дайси, остави намира момчето! Толкова се е променил! Станал е мъж, погледни го!
Е - Много ми липсвахте!
Прегърнаха се отново и тримата влязоха в къщата, оставяйки Забдиел сам да се оправи с багажа. Когато най-накрая го пренесе, въпреки че не беше кой знае колко много, семейството вече беше седнало на масата и обядваше.
З - Май ме забравихте! - каза уж сърдито Забдиел.
б - Как ще сме те забравили?! Хайде сядай! - каза бащата на Ерик (Ерито) и Забдиел седна на масата.
Масата беше отрупана с какви ли не ястия. Когато ги видя, Забдиел не се сдържа и нападна печеното прасе както лъв разкъсва плячката си.
Докато Забдиел се тъпчеше, а Ерик едвам преглъщаше втория си залък, цареше неловка тишина. Майката на Ерик реши да поразчупи обстановката и попита:
м - Сине, какво става с Валерия? Още ли сте заедно? Как е тя?
Ерик без да каже нищо, дори и да се извини, стана от масата и излезе навън.
З - Не му обръщайте внимание! - каза Забдиел с пълна уста. - Изморен е от пътя!
м - Ясно! Ами как вървят нещата между теб и това момиче...как се казваше? А...Александра!
Забдиел се задави и едва не се задуши на масата когато чу името ѝ.
З - Май и аз съм изморен от пътя! Ще отида да намеря Ерик и ще си починем заедно!
Майката и бащата на Ерик се спогледнаха и кимнаха с глави.
Когато Забдиел излезе, видя как Ерик стои на оградата при конете и ги наблюдава. Родителите му имаха ферма за коне. Имаха 54 коня. Животът им минаваше в грижи за тях. Те много ги обичаха и когато Ерик (единствената им рожба) си тръгна, конете им станаха като деца.
Когато Ерик забеляза, че Забдиел го наблюдава, той му извика:
Е - Хайде ела да разгледаме наоколо!
Забдиел му махна с ръка и отиде при него.
До вечерта двамата обикаляха имението и си спомняха за детството си, което бяха прекарали там. Спомняха си за белите и номерата, които правеха на родителите на Ерик. Спомниха си всички тайни места, на които се криеха. Ходиха и до ореха намиращ се под прозореца на стаята на Ерик, от когото той бягаше и се катереше почти всяка вечер, за да ходи у къщата Забдиел и заедно да ходят и да се къпят в реката, която минаваше през задния двор. Двамата имаха безгрижно детство, детство в което родителите им бяха решили да ги оставят сами да пораснат, за да животът да ги научи сами да се справят с всякакви трудности. И сега двамата бяха станали здрави и разумни мъже, имащи волята да направят всичко, но не и да приглушат гласовете на сърцата си. И двамата за пръв път се сблъскваха с любовта толкова силно. И преди са имали приятелки, но никога не са обичали така, както сега обичат Валерия и Александра.
Може би това беше поредният урок на живота! Може би тайните им места не са били толкова тайни! Може би и орехът под стаята на Ерик неслучайно е засаден точно там...
YOU ARE READING
Да поемеш риска
RomanceВал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...