Да поемеш риска

XXXI глава

Когато Валерия свърши с разказа си, Ал беше леко шокирана, даже не леко, а бая.
А - Най-добре се прибери и почини малко! Виждам, че ти е тежко и то много! И аз се чувствам така, разбирам те!
В - Какво става? Нещо с Филип ли? - загрижено попита Вал, но всъщност ѝ се искаше повече да смени темата и да забрави за случилото се днес.
А - Какъв Филип?! Забдиел ми е в сърцето, но явно аз отдавна съм напуснала неговото! Напоследък мисля само за него! Не знам какво ми става! Някак усещам присъствието му! Все още не излиза от ума ми!
В - Сигурна съм, че още те обича и че само ти си в неговото сърце!
А - От къде си толкова сигурна? Та той ми изневери!!! Ако беше истински мъж и ме обичаше истински, нямаше да има очи за друга!
В - Може и да не е истински мъж, но го познавам и знам, че още го е грижа за теб! - обясняваше Вал, без да се издава от къде знае това. - Сигурна съм, че тази лигла, с която ти е изневерил е била временно увлечение, моментна грешка...
А - Дори и така да е, аз му вярвах на 100%! Доверих му се! Аз винаги му бях вярна и го обичах повече от всичко! Не знам с какво заслужих това от негова страна!
В - Ами защо не го изслуша преди да го напуснеш? Той дори не знае защо си го направила! Най-вероятно си мисли, че имаш друг! В неговите очи ти си виновната!
А - Валерия, ти чуваш ли се? Защо го защитаваш? Говориш ми такива неща, сякаш той те е накарал! Да не би да криеш нещо от мен?
В - Нищо подобно! Всъщнооост...
А - Какво? Какво всъщност?
В - Амии... не знам как да ти го кажа...
А - С уста, думи?!
В - Да де, ама не ми е много лесно...Не ме съди! Обещай да ме изслушаш до край!
А - Много ли е зле положението?
Вал наведе глава надолу.
А - Ясно! Давай, хайде да те чуя!
В - Да си забелязала, че шарения ти шал го няма?
А - Да, любимият ми! Цяла сутрин го търся! Моля те, кажи ми, че знаеш къде е! Дано да съм го забравила у вас!
В - Дааам... Всъщност не е у нас! В Забдиел е! - набързо изстреля Вал.
А - Как така в Забдиел? - не можеше да проумее Ал.
В - В него е! Аз му го дадох! - тихо прошепна Вал, смръщи виновно лице и отново погледна надолу.
А - Ти си му го дала? - Ал все още нищо не разбираше.
В - Амии...
А - Стига с това "Амии..."! Давай, говори! - Алекс започна да се изнервя.
В - Добре! - Вал пое дълбоко въздух - Днес, когато се видях с Ерик, първо се срещнах със Забдиел...
А - С-с-срещнала си Забдиел? ТОЙ ТУК ЛИ Е? Как така? Нищо не разбирам! - ококори очи Алекс. Сърцето ѝ щеше са се пръсне от вълнение, когато разбра, че Забдиел може би е в града.
В - Слушай! Ще ти разкажа...
Вал придоби още по-сериозен вид и ѝ разказа цялата история в детайли с посещенията на Забдиел...
В - Е, какво ще кажеш? Моля те не ми се сърди много! Не мълчи така! Моля те, навикай ми се, излей си гнева, но не ми се сърди, моля!
Единственото нещо, което вълнуваше Александра в този момент беше нещо, което се надяваше да беше разбрала грешно.
А - Значи той знае за Филип?
В - Мхм... много съжалявам! Не знаех, че още го обичаш! Мислех, че с Филип сте щастливи...
А - И аз така мислех! Но после разбрах, че съм се опитвала да намеря заместник на любовта ми със Забдиел. Разбрах, че няма да намеря такъв у Филип, както и във всеки друг!
В - А защо си още с него тогава?
А - Доста добър въпрос! Истината е, че и аз не знам! Може би не искам да го карам да страда! Той е невинен, не е виновен, че аз не го обичам! Само го разигравам като някаква глезла, а той винаги е до мен! Постоянно! Знаеш ли колко момичета мечтаят точно за това - да има кой да ги обича и да бъде до тях?!
В - Дай шанс на него и на тези момичета! Това, че само го залъгваш го наранява още повече! Той е мъж, сигурна съм, че усеща, че не го обичаш. Така както ние жените усещаме дали някой ни обича!
А - Ами ти Вал, днес какво усети? Ерик още ли те обича?...