Вал не отговори директно на въпроса му, но си отвърза езика и му каза някои неща, които се бяха въртели хиляди пъти в мислите ѝ. Не издържаше повече да се прикрива и да показва безразличие.
В - Уж те забравих, а ето, че мисълта ми пак към теб лети! Само ако знаеш колко ми липсват зелените ти очи, изпълнени с толкова любов... за мен. Колко ли още минало ще понесе бъдещето?
Е - Колкото пъти те погледна, толкова пъти ръцете ми се разтреперват, очите заблестяват, устните ми се усмихват, а сърцето ми празнува... Колкото пъти те погледна, толкова пъти те обичам... Но...
В - Ноо???
Е - Тези очи без теб са само мъчение за мен! Карат ме да виждам свят, в който теб те няма и те страдат заедно с мен. Вече не са тези наситено-зелени очи, които ти описваш... Посивяха, сякаш увехнаха и чакат теб да ги напълниш със светлина и да ги съживиш отново заедно с мен. Но знаеш ли? Знаеш ли какво е глухота? - Крещя за теб, а ти не чуваш!
В - Боли те, но не можеш да се откажеш, нали? Аз опитах, но не можах! А как искам да си до мен сега... - Вал остави душата си да говори. Въпреки че разумът й се съпротивляваше, беше безсилен в този момент. Чувствата бяха по-силни. - Да те прегърна... Да усетя забързания ти пулс, любовта ти... Да се целунем... да усетя как краката ми се подкосяват, но и имат силата отново да ме държат, а целувките да стават все по-сладки... Как любовта към теб се засилва с всяка измината секунда... Как искам да ти призная колко всъщност те искам... Не понасям факта, че не си до мен сега... Но за какво съм ти аз?! - най-накрая разума на ѝ успя да се намеси точно когато не трябва.
Е - За цял живот! Тези малки неща в теб, които и мразиш, аз обожавам. Защото въпреки всичко, си перфектна за мен! Защо бягаш от човека, който най-много те пази?
В - Трябва да се видим! -беше мисълта на Вал, която без да иска изрече на глас. И ако сърцето на Ерик биеше бързо до преди малко, то сега направо щеше да изскочи. Сякаш това бяха думите, които винаги е искал да чуе.
Е - Мечтаех да чуя това от теб! Когато си готова! Само кажи!
В - Още утре! - нетърпеливо каза Вал - Чакай ме на реката!
Е - Ще бъда там, когато и да решиш да дойдеш!
От стаята на Ерик се чу чупене на нещо и голяма патардия.
В - Всичко наред ли е?
Е - Д-д-да! Трябва да затварям! До утре!
***
*разговора между Ал и Забдиел*
З - Ало, Ал?
А - Кажи! - троснато му отговори тя.
З- Няма ли да ми кажеш нещо? Няма ли да ми обясниш какво се случва с нас?
А - Какво да ти кажа? Няма какво да ти обяснявам! - Ал продължи да се заяжда.
З - Добре, така да бъде! Но аз имам! - смело започна Забдиел. - Де да можеше времето са зависи от часовника, а не обратното, за да мога да легна до теб и да извадя проклетите батерии...
А - Ама ти си бил много хитър! Кой знае на още колко си го казвал?!
З - На кого да съм казвал? Ти си единствената! Щастието ми! А знаеш ли какво е то за мен? Ще ти кажа! - Щастието са твоите маслинено черни очи, плахата ти усмивка, късните ни среднощни разговори, главата ти опряна на рамото ми, смехът ти и влюбените ни сърца! Това е то... На целият свят ще разкажа колко те обичам... - Забдиел спря до тук и млъкна, защото се смути от това, което правеше Ерик през това време, но Ерик не му обърна внимание и се обърна с гръб към него.
А - Щом така млъкна, значи явно си приключил! - Ал продължаваше да се държи по същия студен начин, както от самото начало на разговора. Но сякаш всеки момент щеше да се пречупи и да избълва всичко, което я мъчи.
З - Извинявай, че така млъкнах... тъъ това исках да ти кажа! Обичам те! Ти сети ли се нещо, което искаш да ми споделиш?
А - По-скоро имам молба! Не казвай на твоите нови момичета за мен. Нека не знаят как си изгарял за целувките ми. Нека си мислят, че техните целувки са най-изпепеляващи . Нека не знаят за кафявите ми коси в които често нежно заплиташе пръсти, и за дълбоките ми черни очи в които редовно се губеше. Нека не знаят как ти звярът си омеквал в малките, нежни ръце на твоето любимо МОМИЧЕ! - след като приключи, Ал затвори телефона, защото нямаше повече сили да говори...***
Забди хвърли телефона си по чашите на тоалетката, но той отскочи и счупи и огледалото.
Е - Не е моментът да играеш боулинг! - Ерик вече беше в настроение от разговора с Вал, който не мина толкова зле, колкото той си мислеше. Мина даже доста добре, но явно при Забдиел и Александра не е бил много ОК. Ерик забеляза това, след като Забдиел не върна никакъв отговор на шегичката му. - Ако бяхме в друга ситуация, щях да кажа, че е на лош късмет (счупеното огледало), но в твоя случай, май този късмет те е сполетял преди да го счупиш!
Забди не можеше да се примири с това, че по този начин завърши разговора му с Александра.
З - Дай си телефона!
Е - Ето! - Ерик му го подаде и Забдиел набра някого.
- Ало, Ерик, Вал е до тоалетната. След малко ще те набере. - Алекс беше вдигнала телефона и едвам ѝ се разбираше, защото плачеше.
- Не е Ерик! Забдиел е! Най-добре и за двама ни е да се видим! Щом искаш, ще те оставя, но не и преди да поговорим очи в очи! Утре те чакам на алеята с гълъбите при реката! Сама реши дали ще дойдеш!
Ал отново затвори телефона и заплака още по-силно. Когато Вал се върна в стаята и започна да я утешава, изведнъж нещо в кухнята изтропа. Двете се стреснаха и отидоха да разберат какво става. Е, разбира се, че се въоражиха! Вал грабна вазата от масичката в ъгъла на стаята, а Ал, бършейки сълзите си, извади едно джобно ножче от шкафа до вратата. (Защо ѝ е било ножче в шкафа в спалнята, само тя си знае, но ето, че ще влезне в употреба. Дано не де...) Така двете се запътиха предпазливо, към кухнята...
YOU ARE READING
Да поемеш риска
RomanceВал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...