Да поемеш риска

XXXVIII глава

Вал не отговори директно на въпроса му, но си отвърза езика и му каза някои неща, които се бяха въртели хиляди пъти в мислите ѝ. Не издържаше повече да се прикрива и да показва безразличие.
В - Уж те забравих, а ето, че мисълта ми пак към теб лети! Само ако знаеш колко ми липсват зелените ти очи, изпълнени с толкова любов... за мен. Колко ли още минало ще понесе бъдещето?
Е - Колкото пъти те погледна, толкова пъти ръцете ми се разтреперват, очите заблестяват, устните ми се усмихват, а сърцето ми празнува... Колкото пъти те погледна, толкова пъти те обичам... Но...
В - Ноо???
Е - Тези очи без теб са само мъчение за мен! Карат ме да виждам свят, в който теб те няма и те страдат заедно с мен. Вече не са тези наситено-зелени очи, които ти описваш... Посивяха, сякаш увехнаха и чакат теб да ги напълниш със светлина и да ги съживиш отново заедно с мен. Но знаеш ли? Знаеш ли какво е глухота? - Крещя за теб, а ти не чуваш!
В - Боли те, но не можеш да се откажеш, нали? Аз опитах, но не можах! А как искам да си до мен сега... - Вал остави душата си да говори. Въпреки че разумът й се съпротивляваше, беше безсилен в този момент. Чувствата бяха по-силни. - Да те прегърна... Да усетя забързания ти пулс, любовта ти... Да се целунем... да усетя как краката ми се подкосяват, но и имат силата отново да ме държат, а целувките да стават все по-сладки... Как любовта към теб се засилва с всяка измината секунда... Как искам да ти призная колко всъщност те искам... Не понасям факта, че не си до мен сега... Но за какво съм ти аз?! - най-накрая разума на ѝ успя да се намеси точно когато не трябва.
Е - За цял живот! Тези малки неща в теб, които и мразиш, аз обожавам. Защото въпреки всичко, си перфектна за мен! Защо бягаш от човека, който най-много те пази?
В - Трябва да се видим! -беше мисълта на Вал, която без да иска изрече на глас. И ако сърцето на Ерик биеше бързо до преди малко, то сега направо щеше да изскочи. Сякаш това бяха думите, които винаги е искал да чуе.
Е - Мечтаех да чуя това от теб! Когато си готова! Само кажи!
В - Още утре! - нетърпеливо каза Вал - Чакай ме на реката!
Е - Ще бъда там, когато и да решиш да дойдеш!
От стаята на Ерик се чу чупене на нещо и голяма патардия.
В - Всичко наред ли е?
Е - Д-д-да! Трябва да затварям! До утре!
***
*разговора между Ал и Забдиел*
З - Ало, Ал?
А - Кажи! - троснато му отговори тя.
З- Няма ли да ми кажеш нещо? Няма ли да ми обясниш какво се случва с нас?
А - Какво да ти кажа? Няма какво да ти обяснявам! - Ал продължи да се заяжда.
З - Добре, така да бъде! Но аз имам! - смело започна Забдиел. - Де да можеше времето са зависи от часовника, а не обратното, за да мога да легна до теб и да извадя проклетите батерии...
А - Ама ти си бил много хитър! Кой знае на още колко си го казвал?!
З - На кого да съм казвал? Ти си единствената! Щастието ми! А знаеш ли какво е то за мен? Ще ти кажа! - Щастието са твоите маслинено черни очи, плахата ти усмивка, късните ни среднощни разговори, главата ти опряна на рамото ми, смехът ти и влюбените ни сърца! Това е то... На целият свят ще разкажа колко те обичам... - Забдиел спря до тук и млъкна, защото се смути от това, което правеше Ерик през това време, но Ерик не му обърна внимание и се обърна с гръб към него.
А - Щом така млъкна, значи явно си приключил! - Ал продължаваше да се държи по същия студен начин, както от самото начало на разговора. Но сякаш всеки момент щеше да се пречупи и да избълва всичко, което я мъчи.
З - Извинявай, че така млъкнах... тъъ това исках да ти кажа! Обичам те! Ти сети ли се нещо, което искаш да ми споделиш?
А - По-скоро имам молба! Не казвай на твоите нови момичета за мен. Нека не знаят как си изгарял за целувките ми. Нека си мислят, че техните целувки са най-изпепеляващи . Нека не знаят за кафявите ми коси в които често нежно заплиташе пръсти, и за дълбоките ми черни очи в които редовно се губеше. Нека не знаят как ти звярът си омеквал в малките, нежни ръце на твоето любимо МОМИЧЕ! - след като приключи, Ал затвори телефона, защото нямаше повече сили да говори...

***
Забди хвърли телефона си по чашите на тоалетката, но той отскочи и счупи и огледалото.
Е - Не е моментът да играеш боулинг! - Ерик вече беше в настроение от разговора с Вал, който не мина толкова зле, колкото той си мислеше. Мина даже доста добре, но явно при Забдиел и Александра не е бил много ОК. Ерик забеляза това, след като Забдиел не върна никакъв отговор на шегичката му. - Ако бяхме в друга ситуация, щях да кажа, че е на лош късмет (счупеното огледало), но в твоя случай, май този късмет те е сполетял преди да го счупиш!
Забди не можеше да се примири с това, че по този начин завърши разговора му с Александра.
З - Дай си телефона!
Е - Ето! - Ерик му го подаде и Забдиел набра някого.
   - Ало, Ерик, Вал е до тоалетната. След малко ще те набере. - Алекс беше вдигнала телефона и едвам ѝ се разбираше, защото плачеше.
   - Не е Ерик! Забдиел е! Най-добре и за двама ни е да се видим! Щом искаш, ще те оставя, но не и преди да поговорим очи в очи! Утре те чакам на алеята с гълъбите при реката! Сама реши дали ще дойдеш!
Ал отново затвори телефона и заплака още по-силно. Когато Вал се върна в стаята и започна да я утешава, изведнъж нещо в кухнята изтропа. Двете се стреснаха и отидоха да разберат какво става. Е, разбира се, че се въоражиха! Вал грабна вазата от масичката в ъгъла на стаята, а Ал, бършейки сълзите си, извади едно джобно ножче от шкафа до вратата. (Защо ѝ е било ножче в шкафа в спалнята, само тя си знае, но ето, че ще влезне в употреба. Дано не де...) Така двете се запътиха предпазливо, към кухнята...