Вал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
Александра беше толкова шокирана от случилото се с Казино, че въобще не се съобрази какво може да стане, ако Вал разбереше. Тя видя, че Ерик и Вал са заспали и силно се надяваше Вал да не я е чула. Ал пое дълбоко въздух да се успокои, защото двамата все още спяха. Тя седна на стола до леглото и започна да ги гледа замечтано. Тя се чудеше как връзката им е толкова силна. Дори когато единия е загубил паметта си, те отново се обичаха и бяха заедно. Ал мечтаеше и тя някой ден да изживее такава любов като тяхната. Може би нещата със Забдиел щяха да се оправят и да бъдат отново заедно, защото и те се обичаха, но винаги нещо се объркваше и разваляше всичко. Тя не спираше да мисли за него, въпреки да знаеше, че той ще я нарани и няма смисъл да опитват отново. Чак сега Ал се замисли. "Може би Ерик не задушава Вал. Може би това е любовта - да бъдеш постоянно до човека, когото обичаш". Може би тази мисъл до някъде оправда омразата ѝ към Ерик, но нищо не можеше да промени факта, че той е най-добрият приятел на човека, който я нарани най-много. Не мога да я разбера! Защо мразеше Ерик, като обичаше Забдиел? Само тя си знаеше. Докато Алекс ги гледаше потънала в дълбоки размисли, тя не забеляза, че от лицето на Вал тихо капеха сълзи. Вал беше чула всичко, но не реагира. Тя предпочете да си спомни хубавите моменти с Казино, които като по поръчка се появиха в главата ѝ. Казино беше подарък на Вал от баща ѝ за шестия ѝ рожден ден. Той беше още младо жребче, а тя - тя беше съвсем малка.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Те двамата израстнаха заедно и между тях имаше такава връзка, която не можеше да се опише с думи. Бяха неразделни, до денят на състезанието. Изведнъж в главата на Вал изплуваха ужасните спомени от този ден - как тя пада от Казино и той се строполява на земята след нея. Тя не усещаше, че е започнала да стиска все по-силно ръката на Ерик. Той се събуди и я видя цялата обляна в сълзи. Видя и Александра, която все така продължаваше да ги гледа, сякаш беше изпаднала в транс. Той помисли, че тя я е разстроила и разплакала, но не каза нищо. Той избърса сълзите на Вал, прегърна я отново и тя отново се унесе. Ерик изчака да заспи. Когато се увери, че е заспала дълбоко, той стана от леглото казвайки на Ал: Е - Ела навън да поговорим! Александра се поосъзна. Чу, че Ерик ѝ казва нещо. Не беше сигурна какво точно, но излезе след него. В коридора Ерик не издържа. Той я притисна до стената като побеснял звяр и започна да ѝ крещи. Е - Какво ѝ каза, че тя плачеше? Не виждаш ли състоянието ѝ? Уж си ѝ най-добрата приятелка и вместо да си ѝ опора и да я крепиш, ти си я наранила! Казавй какво ѝ каза, че да се разстрои! ВЕДНАГА! Ерик не беше на себе си. Алекс се сети, че Вал може да е чула за Казино, защото само това беше казвала пред нея последните дни, но не каза нищо на Ерик, защото той беше прав. Тя се почувства виновна. Помисли си: " Що за приятел съм аз, щом я накарах да плаче в това състояние? Как можах да направя такава нелепа глупост и при това точно пред нея?" Ал нямаше вина за смъртта на коня. Вал все някога щеше да разбере, но това не беше подходящият момент. Мъж и жена, които вървяха от началото на коридора видяха грозната гледка и се затичаха да ги разтърват. Когато мъжът издърпа Ерик и той пусна Ал, Ерик дойде на себе си и едва сега осъзна какво е направил. Той се опита да отиде при Александра и да ѝ се извини, но жената, която я беше гушнала да я утеши го изблъска и каза: ж - Назад, хулиган! Не те ли е срам да се държиш така с момиче? Ерик искаше да потъне в дън земя, защото мъжът и жената го гледаха така, сякаш им беше враг. Той се отдръпна назад и се хвана за главата. Не можеше да повярва колко раздразнителен и нападателен е станал. Мъжът отиде до Ал и я попита: м - Алекс, добре ли си? Тя му кимна с глава. Много странно. Този човек я познаваше. "Сигурно са стари познати" - помисли си Ерик. Мъжът попита отново: м - Това ли е стаята на Валерия?
