Най-сетне се добраха до хотела. Наеха си стая и се качиха, за да поспят, или по-скоро само Ерик. Забдиел вече беше по-добре. Справяше се да върви и сам. Той изчака Ерик да заспи, което не отне много време. Взе си пари и излезе от стаята.
На сутринта, когато Ерик се събуди, Забдиел се къпеше в банята. Когато излезе Ерик му каза:
Е - Извинявай, че ни провалих вечерта!
З - Споко! Не я провали само ти - квит кме! - каза Забдиел и се засмя. - А ти как си? Вчера доста се раздаваше, нямаш ли мускулна треска? - каза шеговито той.
Е - Хаха, нищо ми няма! Ами ти?
З - Малко ме цепи главата!
Е - Малко ли?? Едвам те удържах да не целунеш тротоара докато дойдем до тук. Следващия път директно прикарай бъчвата! - каза Ерик и се усмихна.
З - Много смешно! - каза със строг глас Забдиел, но не успя да скрие усмивката си, която беше толкова красива, че когато с Ал бяха заедно, тя не можеше да ѝ устои.
З - Хайде, приготвяй си нещата!
Е - Братлее, уморих се! Само ме караш да ходим на някъде!
З - Ставай, ставай и не ми се обяснявай!
Е - Оффф....
З - Ще закъснеем...
Е - За какво??
Забдиел отиде до нощното шкафче и извади два самолетни билета.
З - Заминаваме за Куба! Да видиш майка ти и баща ти ще ти се отрази добре. Е, вярно, че отдавна не си ходил, но те са ти родители. Ще те посрещнат и ще ти се зарадват!
Е - Прав си! От доста време мисля да отида, но не намирах време. Липсват ми! Добре, че си се сетил! Какво щях да правя без теб?!
З - В момента щеше да лежиш по средата на дансинга в дискотеката, изтощен до толкова, че да не можеш да станеш.
Двамата се засмяха, събраха си багажите и потеглиха с такси към летището.
JE LEEST
Да поемеш риска
RomantiekВал и Ерик преживяват една много интересна и необикновена любов. Дали съдбата ще ги раздели завинаги, или те ще успеят да намерят път отново един към друг? Дали любовта им ще устои на напора на съдбата или ще угасне? А кой знае? Може и да пламне още...
