Да поемеш риска

XXV глава

Ерик седеше замислен в стаята си и се чудеше откъде да започне с писмото. Около него вече имаше купчина смачкани листа, и с всеки следващ такъв желанието да го напише намаляваше. "Хайде Ерик! Каквото - такова! Излей си душата!" - каза си той и уверено започна да пише.
" Любов моя,
Така отдавна се канех да ти напиша това писмо. Да знаеш само колко пъти съм посягал към белия лист... нещо все ме спираше. Но вече не издържам, въпреки че според мен е много глупаво и тъпо да признаеш любовта си в писмо. Всъщност аз съм глупавият! Оглупях още тогава, преди пет години, когато те видях!
Вече не мога да спя. Загубих съня си и мисля постоянно за теб. Разстоянието и времето не помогнаха да убият любовта ми. Напротив! Тя се засилва с всеки изминал ден. И колкото по-силна става тя, толкова повече отслабвам аз. Аз съм най-слабото същество на тази планета става ли въпрос за теб, любов.
По цяла нощ не спя, а мисля. Мисля за теб. А когато изтощен от мъка заспя на зазоряване, не искам да се събуждам, защото не искам да живея в свят, в който те няма. Любов, разбираш ли ме? Моля те, разбери ме!
Един съм аз, един на брой! Един, но само единствено твой! Добре до теб съм и без теб не знам къде съм! Друга никога няма да ме има така, както ти ме имаше за ден! Има ли как? Може ле пак всичко за теб да направя? Винаги твой ще остана!
Никога до сега не вярвах в приказки за любовта, но само ти единстена направи така - да полудея! Луд съм Вал, луд от любов! В затвор ще лежа за всяка твоя сълза, но да се науча да живея без теб - НИКОГА! Обичах, обичам и ще обичам само един човек - и това си ти! Обичам те, любов!
Винаги твой: Ерик"
Най-накрая Ерик беше готов. Той даже не прочете какво е написал. Сложи писмото в плик и хукна към стаята на Забдиел, който вече се беше освестил.
Е - Братле, я вземи това писмо, моля те! Ще го пуснеш ли ти в пощата, че мен ме знаеш... ще се разколебая и ще го изхвърля...
З - Да, добре! Няма проблем! Утре ще изляза и ще го пусна!
Ерик излезе от стаята, а Забдиел изпадна в дълбоки размисли. Реши се да изхитрува малко. Това писмо му дойде добре дошло. Когато най-накрая намери телефона си, който не знаеше къде е от снощната вечер, набра Вал.
З - Вал, знам, обещах ти да не те търся повече, но искам да ти предложа една сделка!
В този момент Ерик се върна в стаята.
Е - Братле, с кого говориш?
З - Ъъъъ по работа! - каза Забдиел и му изби студена пот.
Е - Каква работа по телефона? Работиш в бар! -попита усъмнено Ерик.
З - Да съм бил заместил утре през деня един колега, който приготвя бара за вечерта.
Вал развълнувано попита Забдиел по телефона "С Ерик ли говориш?"
З - ....Да, ще мога да те заместя! После ще ти звънна! Чао! - Забди затвори телефона, а Ерик го гледаше с присвити очи. "Нещо ми намирисва! Ще я видим тази работа!" - закани се наум Ерик.
Е - Върнах се да ти кажа, че нашите ни викат за обяд. Идваш или ще довършиш бизнес разговора си?
З - Ерик, престани! Много съм гладен! - Забдиел смени набързо темата - Идвам!
След като се наядоха, Ерик и баща му излязоха с конете, а Забдиел се качи в стаята си. Когато се убеди, че никой няма да го чуе, отново се обади на Вал.
З - Съжалявам за одеве! Просто Ерик влезе в стаята! Нямаше как да му кажа, че говоря с теб! Щеше да ми се нахвърли и да ме набие здраво! - изкикоти се Забдиел.
В - Няма нищо! Чух гласа му и се зарадвах! Но внимавай! Звучеше така, сякаш не ти вярва! Няма да остави нещата така, докато не се убеди, че това което му каза е истина!
З - Спокойно, познавам го! Повярва ми! Малко се усъмни, но аз го убедих! А сега да ти кажа офертата ми -  утре хващам самолета и ти донасям писмото, което Ерик написа за теб, а ти ще ми донесеш някаква вещ на Алекс! И двамата печелим! Отново по същото време и на същото място!
В - Хахаха, и защо да ти вярвам, че е написал писмо?
Забдиел снима плика на писмото, на което Ерик беше написал освен подателя и получателя, а и едно послание - "Запали, изгори, но първо прочети!" и прати снимката на Вал.
З - Виж си съобщетията!
Вал видя, че това е почерка на Ерик и не можеше да повярва, че ѝ е написал писмо.
В - Добре, написал е писмо! Защо не го пуснеш по пощата вместо да се разкарваш до тук?
З - Ццц! А аз съм бил затъпял! Ако пусна писмото по пощата ще има да си го чакаш с месеци, ако изобщо стигне до теб. А и аз искам да ми донесеш нещо на Ал. Сещаш ли се сега каква е далаверата?
В - Браво, Забдиел! Учудваш ме! Значи все пак имаш останал мъничко мозък!
З - Добрее, явно не те интересува предложението ми! Чао! Arrivederci, или там както се казва на италиански!
В - Добре, добре! Чакай! - замисли се Вал - Съгласна съм! Часът и мястото си остават същите, така ли?
З - Добре си разбрала! Хайде до скоро!
В - До скоро ужасен изнудваче!
З - Изнудвач ли....
Вал затвори телефона.
"Брей каква луда жена си е намерил Ерик, а той такъв един спокоен! Направо са създадени един за друг!" - Забдиел се изсмя на шегичката, която измисли, но му стана тъпо, защото беше в същото положание...