Да поемеш риска

XLVIII глава

   Изминаха още няколко дни.
По-точно още една седмица, в която всичко като че ли тръгна да се оправя.
   Вал беше отворила очи, сякаш преродила се. Всичко за нея от сега нататък щеше да е различно. Предстоеше ѝ да научи една от най-хубавите новини в живота ѝ, но и една от най-лошите.
   Баща ѝ за пръв път изглеждаше толкова объркан, защото все още не можеше да възприеме диагнозата на докторите, която даваха за дъщеря му. Когато разбра, че тя е в съзнание, едвам успя да изчака разрешение, за да я види. Най-накрая щяха да се видят очи в очи, и нямаше да крият нищо помежду си.
   Когато отвори вратата на стаята и надникна вътре, тя лежеше спокойно и мислеше за нещо. Той пристъпи няколко крачки навътре и затвори вратата след себе си.
   - Здравей, скъпа! Как си? Имаш ли нужда от нещо? - подхвана нежно, но плахо Мирослав.
   - Страхотно съм! - иронично отвърна Вал, след като едвам не се стресна от присъствието на баща си, докато се беше отнесла нанякъде.
   - Исках да поговорим за състоянието ти, и че...
   - Състоянието ми? МОЕТО СЪСТОЯНИЕ? Да не би баща ми да го е грижа как съм аз, какво чувствам? Да не би да мисли, че аз живея МОЙ живот, който той "без да иска" унищожи? Хммм... доколкото знам, той няма склонност да разсъждава по такъв "нелеп" начин! Това е нещо нереално! Как? Как аз ще живея свой собствен живот?
   - Моля те, успокой се! Ще ти обясня всичко! Не си в състояние да се напрягаш! - Миро толкова тихо изрече Тея думи, че тя едва ли го е чула.
   - Ето, отново ме караш да мълча - явно го е чула - и да правя това, което ТИ кажеш! - Вал сама се учуди от себе си и смелостта си да говори така на баща си, но това не я смути особено, беше ѝ все тая. - Виж, аз съм вече достатъчно голяма, че да решавам какво да правя с живота си! Няма какво да ми обясняваш! Вече знам що за коварен човек е родният ми баща!
   - Дъще, аз...
   - Няма "АЗ"! Нима след всичко случило се ти продължаваш да говориш за себе си? Не искам да те виждам! - при тези свои думи, Вал сякаш я заболя и стисна зъби, хващайки се за сърцето.
   Виждайки това, баща ѝ силно се притесни, но не спря да опитва да я накара да го изслуша. Вярваше, че тя най-накрая ще склони и ще го разбере.
   - Вал, моля те! Нека поговорим!
   Тя се отпусна на леглото и с равен тон каза:
   - Вече не ме интересува нищо свързано с теб. Заради теб най-близките ми хора... - в този момент тя си припомни ада на алеята и как Ерик лежеше безжизнен в ръцете ѝ. - Как е той? Как е Ерик? - Вал сякаш беше забравила за брат си и приятелите си, които също бяха жертви на случилото се. В този момент я интересуваше само и единствено Ерик. - Само ако му се е случило нещо, лично теб ще държа отговорен и ще направя на парчета всички тези кабели, които ме поддържат жива. Ние с Ерик ще бъдем заедно, независимо от твоята воля! А и какво ме вълнува тя? Ти не си ми баща, че да има значение за мен! Кой баща би причинил това на дъщеря си? - казва Вал, вдигайки ръцете си с навити ръкави, по които личат множество следи от игли, абокати, системи, марли и лепенки.
   Мирослав за пръв път усещаше дъщеря си толкова отчуждена и студена. Заболя го още повече от думите ѝ и затова реши, че ще отложи разговора, който беше планирал да проведе с нея. Вал беше в доста лошо състояние и не трябваше да се натоварва изобщо. Даже случилото се преди малко беше прекалено. Затова той реши да ѝ отговори на въпросите за Ерик, та да я успокои доколкото може.
    Тя се бе обърнала с гръб към баща си, показвайки му, че няма желание и сили да го слуша и гледа повече. Но той все пак заговори:
   - Аз грешах за Ерик! Той е много добро момче, на когото вече дълажа всичко, което имам. За него бих направил всичко, ако можех.
   Вал учудено се обръща към него:
   - И как така толкова бързо променихте мнението Си, господин идеален?
    Миро не губи време в излишни обяснения и директно започна по същество:
   - Мишо беше много зле! Изгуби много кръв, и макар операцията да мина успешно, шансовете му за живот намаляваха. С всяка измината секунда,той се влошаваше. Спешно му трябваше кръвен дарител и по-точно с 0- група. Тази група както знаеш е много рядка. За жалост аз не съм 0-, нито Филип, нито в болницата имаха замразени банки такава кръв. Знаех, че майка ти и ти сте тази група. Ти не беше в състояние да дариш и затова веднага набрах майка ти. Не ѝ бях звънял, за да не я притеснявам (Вал много добре познаваше майка си и беше сигурна, че ще се срине когато научи), но нямах избор. Тя успя само да ми каже, че най-скоро след два дни ще бъде тук. Идваше от далече и това ме притесни. Ясно беше, че Мишо няма толкова време, и че тя няма да успее да стигне. Сега тя е тук между другото и чака да изляза.
   Вал едвам се стърпя да не му каже "Еми излизай де!". Единственото нещо, което я спря е, че искаше да научи по-скоро какво се е случило. При тези приказки на баща си, тя започна да очаква да изрече най-лошото.
   - Тогава се оказа, че Ерик е същата група. Той пожела да дари. - с благодарствена усмивка изрече той, сякаш не бе виновен за нищо и е ангел дошъл от рая.
   - Как така той? Та той също изгуби много! Беше полу умрял! Как ще дава? А куршума? Той самият се е нуждаел от кръв!
   - Той направи всичко възможно за момчето ми да се върне към живота. Убеди доктори и сестри, че така е най-добре и ...
   Вал изпадна в безсъзнание, чувайки тази новина. Последната ѝ мисъл преди да затвори очи беше:
    " Боже, дано е жив! Ако ли не, вземи ме при себе си и ни събери отново задно!"
...