Pregnant at 16 | бременна на 16 |

Глава 25

На следващия ден в училище :

Виктория и Джейкъб не са си говорили от както той си тръгна . Тя се опита да му звънне и, да му пише, но той  бе блокирал номера ѝ. Виктория очакваше да поговорят в училище. Той обаче беше зает да сваля Хейзъл в коридорите.

- Някой казвал ли ти е, че имаш прекрасни очи Хейзъл? - каза той и отметна назад един кичур от косата ѝ.

- До сега не го бях чувала. - отговаря тя и го целуна по бузата.

- Кво става тук? - прекъсва им целувката Вики.

- Ами нормални тийнейджъри които са влюбени и стоят в коридора. - отговаря заядливо Хейзъл.

- Права си, че е нормално тийнейджъри да си се любуват в училищните коридори, но не е нормално момчето чието бебе нося да се сваля със старата ми най-добра приятелка.

- Искаш ли да си намериш нещо по-интересно от нас? - пита заядливо Джейкъб.

- Ти побърка ли се? Как толкова бързо забрави кооолко ме обичаш? - започна да повишава тон Виктория.

- Хайде сладък мой. Остави я тая луда. Само си търси внимание. - каза Хейзъл и двамата поеха към 3 етаж. Тя го хвана за ръката на която вече нямаше онази усмихната курабийка и го целуна гнусно.
Виктория се чудеше какво става. Не можеше да повярва, че довчеращното ѝ гадже което беше лудо влюбено в нея сега държи за ръката най - големия ѝ враг.

3 часа по-късно :

Звънеца за голямото междучасие изби и всички тръгбаха към кафенето. Всички без Виктория която стоеше пред училище загледана в падналите по земята есенни листа. Тя още не можеше да повярва какво се случва и как тази идиотка е успяла толковаа бързо да я замести.
" Ами, ако го е заплашила с нещо? Може би знае нещо което не трябва да знае. Офф Виктория тъпа си. Нямаме какво да крием вече. Може би просто... Оф няма какво да е. " - мислеше си тя.

- Хей сестра ми! - извика Фин.

- Кажи, какво искаш? - отговаря Виктория и не отлепя поглед от едно падналите листа.

- Само да те питам как си? И да те питам видя ли Джейкъб и Хейзъл?

- Да. И какво?

- Ами само да ти кажа, че бях прав, че той е от тези които "Чукат и забравят". О чакай това са думи И НА ТАТКО.

- Да прави сте били. Доволен?

- Често казано мислех, че ще съм но след като виждам, че едвам се сдържаш да не ревнеш не съм доволен. Не искам да си нещастна. - успокява я Фин и я прегръща братски.

- И аз не искам да съм нещастна,но явно някои хора това целят. - казва тя и поглежда към Хейзъл и Джейкъб които така сладко си се любуват.

- А вие с нея, защо се скарахте?

- Ами и аз незнам защо. Един ден просто спря да ми говори. Знеш ли, се тая ми е. Джейкъб не е последното дишащо момче на света.

- Права си. Ама какво мислш да правиш?- попита объркано Фин.

- Отивам да поживея. Още тази вечер. Вместо да стоя и да рева ще отидем на прти.

- На партито на кого? Никой не прави парти в понеделник.

- Аз ще направя. Да точно така. Отиваме там където беше рожденния ти ден, напиваме се на кучета и сме гроги цяла седмица. - казва спонтанно Виктория и запова да рови из нещата в дамската ѝ чанта. Слага си гланц и тръгва към колата на Фин.

- Ама ти сериозно ли? - пита той през смях.

- Ама ти сериозно ли не знаеше, че съм лудоспонтанна?

- До сега не знаех. - казва той и сяда в колата .

Хей хора 🖐🏻 Исках да ви благодаря за подкрепата и за отделеното време за книгата ми. Обещавам всяко свободно време да пиша и да ви радвам. ❤❤❤❤