Meet My Bestfriend

Chapter 6 || Nightmare

- Оливър! Върни се! Оливър! – крещях без глас. – Оливър! Къде си?

- Съжаляваме, но не можахме да го спасим. – каза докторът.

- НЕ! – изкрещях. – Оливър! – проплаках. – Върни се! – вече нямах глас.

Крещях името му, плачех неудържимо, сълзите пареха, но болката в сърцето ми бе дори още по-непоносима.

- Лиса! Лиса! Събуди се! – крещеше някой, изваждайки ме от поредния кошмар.

- Оливър! – извиках за последно, преди да се изправя рязко в леглото, гледайки уплашено към неясно черно петно.

Щом очите ми се приспособиха към тъмнината, срещнах разтревоженото изражение на Майк. Прегърнах го, сякаш бе моето спасително въже. Сълзите продължаваха да се стичат. Не можех да се съвзема.

- Спокойно ... всичко е наред. – шепнеше той в ухото ми, галейки гърба ми.

- К-Как ме ч-чу? – заекнах, задавена от сълзите.

- Спя леко, а и винаги знам, когато нещо не е наред с теб. – усмихна се Майк и отново разтри гърба ми.

- Него го няма. – проплаках. – Няма го!

- Знам, скъпа ... знам. – усетих горчивата нотка в гласа му.

- Съжалявам, че те събудих. – казах, когато успях да нормализирам говора си.

- Няма нищо. По-добре ли си? – поклатих глава положително. – Да си ходя ли?

- Може ли да останеш при мен? – погледнах го. – Моля те?

- Няма защо да ме молиш. За теб бих направил всичко. – усмихна се Майк и целуна челото ми.

– Хайде. Връщай се под завивките.

Усмихнах се и се шмугнах под одеялото, правейки място за Майк. Той легна до мен, хвана ръката ми и се загледа в лицето ми. Усещах топлината от тялото му и това ме успокояваше. Ухаеше на афтершейв и онзи аромат на тесто за курабийки, канела и одеколон. Виждах очите му, дори в тъмното.

- Благодаря ти. – усмихнах се.

- Няма защо. Искаш ли да поговорим. – Поклатих глава положително. – Как се случи?

- След операцията на тумора, беше в началото на годината, се съвзе доста бързо. Един ден тичаше на бягащата пътечка, знаеш че много обичаше да спортува, изведнъж спря и се хвана за корема. Започна да му се гади и получи пристъп на паника. Аз се обадих на линейката, защото майка ми беше пияна. Бях сама когато разбрах диагнозата и първоначално не повярвах, но ... Казаха ми, че няма изгледи да се оправи. Всичко стана толкова бързо. Прекарах деня преди рождения си ден играейки видео игри в стаята на Оливър в болницата, на следващия ден бях единствено дете. Беше нещо от сорта на: ‘’Честит роден ден! Брат ти е мъртъв!” – засмях се горчиво.