Meet My Bestfriend

Chapter 15 || Happy B-Day Gerry!

Кал мина по заобиколен път и се озовахме на алеята зад къщата ни. Очаквахме момчетата да чакат отпред, за това тихо се промъкнахме и се скрих в храстите. Гери и Алекзандър също бяха тук. Кал отиде при тях и им се усмихна.

- Е? Тръгваме ли? - погледна го тъжно Майк.

- Защо си тъжен братле? - засмя се Кал.

- А как да не съм? Момичето ни не е при нас. Ти как можеш да се смееш?

- Е, да кажем, че имам една добра и една лоша новина. - всички го погледнаха очакващо. - Лошата е, че вече имам още една досадна сестра. - той направи погнусена физиономия.

- Какво?! - извикаха всички в един глас.

- Добрата е, че това е тя! - Кал посочи към скривалището ми и аз изскочих, разперих ръце и застанах в позата на Люк.

Усещах сълзите, стичащи се по бузите ми, но за първи път от една седмица насам плача от щастие. Всички ме гледаха и не вярваха на очите си. Майк започна да ме приближава бавно, следван от останалите. Когато стигна до мен ме ръчна с пръст в ребрата, за да се увери, че съм истинска. Имах ужасен гъдел и след като издадох типичния за мен нечленоразделен писък, той се разплака. Никога не съм го виждала толкова щастлив. Прегърна ме силно и започна да повтаря "Боже, Господи! Ти си тук!". Усещах как всички ни зяпат.

- Хей! Влюбените! Може ли и ние да видим Лиса? - засмя се Аш.

- Брато! Млъкни! - изсъска тихо Люк и го перна зад врата.

- Липсвах ли ви? - подвикнах, докато Майк спираше въздуха ми.

- И питаш! - изписка Гери, затича се към нас и се хвърли на гърба ми.

Поне 10 минути се прегръщаме, докато всички не осъзнаха какво става. Започнаха да разпитват Кал, как ме е измъкнал. Той спокойно им обясни, че майка му ме е осиновила и вече сме семейство. Каза, че след няколко седмици ще дойдат да проверят как живея и така нататък. Всички бяха меко казано шокирани. Сега на практика трябваше да искам позволение за всичко от Кал, понеже майка му не живее с нас. Представете си само колко ще е неловко, като му казвам, че излизам с гаджето си. Всички влязохме вътре, оставих нещата си в старата си стая, след това отидохме в дневната и се настанихме удобно на дивана. Нали се сещате, как си имате любимо място за сядане у дома? Моето бе толкова специално, че се бе вдлъбнало навътре и оформяше перфектно формата на задника ми. Не позволявах на никой да седи там, за да си има мойте очертания за винаги!

- Предполагам, че това е най-якия подарък за рождения ти ден, а? - погледнах Гери. Бях си оградила датата на рождения и ден от както се запознахме и броях дните.

- Какво? - погледна ме тя учудено. - От къде знаеш, че имам рожден ден? Казвала съм ти кога е само веднъж.

- Имам си своите начини. - отвърнах гордо.

- Имаш рожден ден? - изписка Алекзандър, докато идваше от към кухнята, с чаша кола в ръка.

- Ъм ... да. - запелтечи тя и погледна засрамено към краката си.

- Честит рожден ден. - каза той.

Гери си седеше на дивана, с поглед забит в краката и. Само кимна смутено, когато той и честити празника. Алек мина зад нея и я потупа по рамото, за да я накара да го погледне. Тя погледна объркано към мен, но не погледна към него. Изведнъж той се наведе така, че лицето му бе пред нейното. Той хвана лицето и, за да я накара да го погледне.

- Честит рожден ден. - отново прошепна той и я целуна.

Целуна я! Ей така! От нищото! Пуф! А тя не му се дърпаше. И как би посмяла? Пада си по него още от както ги запознахме! С момчетата ги гледахме сякаш са ни ударили с мокър парцал. Когато се осъзнахме и започнахме да викаме "Уууууу". Виждах как лицето на Гери бе станало като пожарен кран. Алек бавно отели устните си от нейните, но се отдалечи само колкото да я погледне. Бяха толкова сладки.

- Б-Благодаря. - заекна смутено тя.

- Пак заповядай. - отвърна той, намигна и и остави последна малка целувка върху устните и преди да се отдръпне и да седне до нея.

- Братле? - побутна го по рамото Майк и повдигна вежди.

- Какво? - засмя се Алек, все едно нищо не бе станало.

- Да не би двамата да ходите? - изписках развълнувано и скочих от дивана, заставайки пред тях.

- Какво? Не! - отвърнаха с Гери в един глас и си хвърлиха кратък поглед.

- Да бе! А това какво беше? - повдигнах вежда и скръстих ръцете си пред гърдите.

- Подарък за рожден ден? - отвърна отегчено Алек.

- Аз обикновено получавам парфюм, дрехи, козметични продукти или пари. До сега не ми бяха подарявали целувка. - изкикотих се.

- Лиса! - скастри ме Гери.

- О, я стига! Между вас прехвърчат искри от както ви запознахме! - засмя се Люк.

- Той е прав. - ухили се самодоволно Аш.

- И какво от това? - погледна ни Алек.

- Защо просто не тръгнете? - пошегувах се и седнах между него и Майк.

- По тази логика вие с Майк също трябва да ходите. - отвърна гордо той.

- Това пък какво трябва да значи? - изпискаха момчетата в един глас.

- Е, какво да ви кажа? Вие двамата сте толкова близки, че все едно сте женени от години, а дори не сте били гаджета! Целунахте се два пъти, защото ви накарах! Не се бъркайте във взаимоотношенията ми с Гери, за да не се бъркам аз във вашите! - с това спорът приключи.

- Е? Ще празнуваш ли рождения си ден? - попитах, след 10 минутна неловка тишина

- Не знам. Мисля че не. - отвърна Гери, докато все още се съвземаше от целувката.

- Защо не направим купон? Ще сме си само ние? - предложи Аш.

- Страхотна идея! Не сме купонясвали от една седмица. - измърмори Люк.

- Ако не искаш, просто недей да пиеш. - засмя се Кал.

Накрая всички се съгласихме с идеята. Извадихме останалия ни алкохол и започнахме с купона. Както винаги имаше музика, танци, надпиване и храна. Всички се напихме както никога до сега и момчетата решиха, че е брилянтна идея да скочим в басейна с дрехите. С Гери не искахме, но никой не ни питаше. Алек метна Гери през рамото си, а Майк мен и скочиха заедно с нас във водата. Започнахме да пищим и да се дърпаме, но те ни държаха здраво. Скоро Кал, Аш и Люк също бяха при нас, голи до кръста.

Боричкахме се във водата, скачахме един върху друг, пръскахме се с вода и така нататък, докато не се изморихме и не се отпуснахме. Нали се сещате, колко е лесно да плуваш по гръб? Отпускаш се и всичко става от само себе си. Тялото ти се издига спокойно на повърхността и се оставяш по течението. Да, обаче аз не мога така! Изпадам в паника само като усетя водата около ушите си, за това накрая излязох от водата и гледах как останалите спокойно се носят във водата.

По някое време Алек излезе от водата и седна до мен.

- Хей. - усмихнах се и отпих гладка от водката, след това му подадох шишето.

- Човече! Тя е страхотна! - измрънка той, като заваляше думите. За първи път го виждам толкова пиян.

- Какво имаш предвид?

- Гери! Страхотна е! Искам да я метна през рамо, да я завлека горе и да я ...

- Млък! Не искам да ми казваш подробности. - разсмях се.

Той легна назад и продължи да мрънка нещо, но не го разбирах. Баща ми казваше, че когато човек се напие, по-лесно споделя трудни за казване неща. Тогава алкохола подтискал мозъчната ти функция и те кара да споделяш разни тайни. Един вид те прави по-смел. Точно, когато си го помислих, видях как Майк се приближава към мен. Не знам как плува в това състояние, но определено беше секси ... Толкова мокър, без тениска и ... Чакай малко! Какво си мисля?!

________________________________

Спокойно! Не съм тъпа! Знам че е неделя, но днес си имаме рожденичка! УХУУ! Happy B-Day Gerry, aka GigiLRoggers! Да, героинята е кръстена на нея :3 Честит рожден ден! Да си ми живо и здраво и така нататък! *съжалявам, но съквам в пожеланията :Д* Пожелавам ти всичките ти желания да се сбъднат *едно от тях беше нова част, така че дерзай! :D*!

А сега, относно частта. Надявам се да ви е харесала, защото аз определено се забавлявах, докато я пишех. Утре най-вероятно ще пусна нова част, така че честит ви бонус! :D

Искам да ви благодаря за всичко, което правите за мен! Всеки ден някой ми праща съобщение и ме моли да му прочета историята, за да си кажа мнението, защото съм била "страхотна писателка" :D Далеч съм от това "звание", но съм страшно щастлива, че харесвате това, което правя. Винаги чета историите, които ми пращате на лично и ако ми харесат гласувам за тях, добавям ги в Reading List-a си, коментирам ги и така нататък. Така че вие също можете да ги прочетете, ако ги видите в профила ми. Правя го, защото знам какво е да пишеш нещо и просто да стоиш и да чакаш резултат. Има много талантливи български писатели в този сайт, които са пуснали да кажем 8 части от някоя история и нямат почти никакви вотове и четения. За мен това е гадно, защото авторите се обезкуражават и се отказват, а пишат наистина страхотни неща. Просто не е честно спрямо тях.

Майк: Стига си се лигавила.

Аз: Намери кога да ме прекъснеш!

Люк: Съжалявам, опитах се да му запуша устата, но ме ухапа.

Кал: Мен ме ритна!

Аш: На мен ми каза "Майната ти"!

Аз: После аз съм се лигавила .... Няма да се занимавам с вас до утре!

Това не го пиша напразно :D Подсещам ви, че всеки автор иска да знае дали това, което пише си струва! So Vote, Comment & Share with friends!

Въпрос на частта!
Имате ли братя или сестри? Ако "да", разбирате ли се, защото преди с брат ми много се карахме/биехме, но вече не е чак толкова зле. Ако "не", искате ли да имате?

П.П. Не мога да повярвам, че вече имам 15 глави и всяка е получила oт 6 до 16 вота ^^

П.П.2 Предполагам, че това е една от най-дългите глави, които съм писала! Цели 1700 думи, така че, Гери ... Честит рожден ден! xD BTW ... надявам се избора на песен да ти е харесал .... you know why ;) :D <3