С Майкъл напазарувахме кой колкото можеше да носи. Когато бяхме по-малки, купоните ни се състояха от 80 % алкохол и 20 % снаксове. Сега не се бе променило много. Купихме около 10 пакета чипс, 5 плика солети и разни гумени бонбони, защото ние двамата обожавахме да се надяждаме с тях. Колкото до алкохола ... е ... баща ми не би бил очарован, но какво да се прави. Касиерката ме изгледа леко недоверчиво, като казах че имам 18, но за щастие не ми поиска лична карта. Двамата излязохме кикотейки се, но скоро пак бяхме нападнати от фенки, които бяха разбрали, че сме тук.
- Аз ще те изчакам в колата! – подвикнах на Майк, докато той се усмихваше на момичетата.
Той кимна и отново върна вниманието си към фенките. Отключих багажника и оставих половината покупки, които успях да домъкна сама. Седнах на предната седалка, пуснах си радиото и започнах да си ръчкам по телефона. След около 30 минути Майк най-накрая се добра до колата. Дрехите му бяха още по-раздърпани, косата му още по-рошава и каква изненада ... имаше малко гланц за устни по бузите. Остави своите торби отзад и се качи в колата, като безмълвно запали двигателя и потегли.
- Съжалявам, че се забавих толкова. – усмихна ми се той.
- Няма проблем ... някакъв си половин час. – измрънках и обърнах погледа си към пътя.
- Лис ... съжалявам! Знам, че за теб е досадно да ме чакаш и така нататък, но мислех, че ти най-добре ще ме разбереш. Никога не съм имал идеално семейство, а сега имам всички тези момичета, които ме обичат. Не само това имам и трима братя и най-дразнещата малка сестра. – усмихна се и ме погледна за кратко, преди отново да се съсредоточи върху пътя.
- Знам ... не ми е досадно ... просто ревнувам. – засмях се.
- Че защо? – изкикоти се Майк.
- Върна се при мен, все едно току що си правил секс! – посочих го. – Блузата ти е още по-раздърпана, имаш следи от гланц по лицето и косата ти ... е тя винаги така си изглежда.
- Хубаво ... млъквам. – засмя се той и усили звука на радиото, започвайки да си припява.
Останалите 2 километра прекарахме в грачене, заедно с радиото. Паркирахме пред къщата в 20:30, измъкнахме всички торби и ги понесохме вътре. Гери, Алек и Гаред вече бяха вътре с момчетата и тънеха в неловка тишина.
- Хайде момчета! Време е да живнем малко! – провикнах се весело и извадих бутилка с уиски и я подхвърлих на Люк.
STAI LEGGENDO
Meet My Bestfriend
FanfictionКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
