Мразех, когато хората приемаха нещата за даденост, за това винаги съм ценяла всичко. Когато имаш един родител, смея да кажа, ужасен ... се научаваш по трудния начин. Докато момчетата ги нямаше, баща ми ни напусна, а малкия ми брат почина от рак. Майка ми се пропи и започна да спи с различни мъже, за да забрави, но тя бе виновна за всичко. Тогава осъзнах, че докато момчетата бяха при мен ме пазеха от всичката тази болка, а когато заминаха, трябваше да премина през всичко това сама.
Точно в момента Люк, Кал и Аш стояха пред мен без да мигат, с отворени усти. Асимилираха присъствието ми от вече 10 минути и започваха да ме дразнят.
- Ще ме прегърнете ли? – усмихнах се мило.
- Коя си ти! – извика Аш и се скри зад Люк.
- Аштън Флетчър Ъруин! Не ми казвай, че си бе забравил само след 2 мижави години! – скръстих ръце и тропнах с крак.
- ЛИСА! – извика Кал, вдигна ме през кръста и ме завъртя.
- КАЛЪМ! – извиках обратно и увих ръце около врата му, за да не падна. Той винаги е бил отнесен, пълен с енергия и с невероятно чувство за хумор.
- Лиса? Нашата Лиса? – погледна въпросително Аш, когато Кал ме пусна.
- В цялата си прелест! – засмях се, завъртях се и направих позата на Люк с ръката на кръста.
- Ей! Това е моята запазена марка! – разсърди се Люк.
- И ти ми липсваше. – усмихнах се и го прегърнах. Той се изкикоти, наведе се и също ме прегърна. – АШ! – изписках и се хвърлих към него.
След Майк, Аш беше този, с който най-много се разбирах. Винаги ми оправяше настроението и когато се усмихнеше с тези трапчинки, просто нямаше как да не се усмихна и аз. Винаги съм го оприличавала на заек или хамстер. Просто нещо пухкаво с големи очи.
- Здравей! – усмихна се и ме прегърна.
- Така, така, така ... сега я пуснете, за да ни обясни в каква каша се е забъркала. – намеси се Майк. Винаги е ревнувал от отношенията ми с Аш.
- Добре де ... видях клипа ви и си казах ‘’Хей ... крайно време е да отида!” и ето ме тук. Малко се скарах с майка ми, но нищо ново под слънцето. – усмихнах се.
- Какво си и каза Лиса ... – хвана се за главата Люк.
- Ами, казах че идвам при вас, тя каза че сте лентяй и че няма да ме помните и така нататък. Ядоса ме и казах някой неща, които не мислех, но в крайна сметка ...
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Meet My Bestfriend
ФанфикКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
