Meet My Bestfriend

Chapter 14 || The Hood Family?

Неканените слънчеви лъчи нахлуха през мръсните завеси, осеяни с дупки. Избелялото розово подразни очите ми още първия път, когато ги видях. Намразих всичко тук ... скърцащото легло, мухлясалите стени, двата пръста прах под леглото, паяжините в ъглите, мишата дупка в стената под прозореца, въздухът, който вонеше на старец със запек. О, да! Имам си и съквартирантка ... ако надрусана, невротична, 17 годишна проститутка може да се нарече така. Как можаха да ме натикат в тази дупка? Лежах в леглото и гледах тавана, защото вече ми бе писнало да плача. Мислех единствено за момчетата. Виждах усмихнатото лице на Аш, начина, по който Кал винаги изглеждаше като голяма бухтичка, идиотщините на Люк и смеха на Майк ... Съквартирантката ми не спираше да ми досажда. Задаваше ми всякакви въпроси, който изобщо не я интересуваха. Кой е толкова досаден сутрин?

Погледнах часовника. Стрелката за минутите бе безпощадно откъсната миналия ден, за това просто гледах часовете. Тук съм от 17 часа и не знам колко още ще остана. Точно когато тези мисли минаха през главата ми, възпитателката ме повика.

- Лиса. Дойдоха ти на свиждане. - каза спокойно тя, като не повиши дори една октава в гласа си.

- Идвам. - прошепнах уморено.

Изправих се, придвижих се по разнебитения паркет и излязох в задушния коридор. Всички деца тук са поне на 15 години. Или както съквартирантката ми ни нарича ... "нежеланите". Чакаха да навършиш 18 и ти биеха шута. Последното осиновяване на толкова голямо дете е било през 1986 ... Гледах с празен поглед напред в нищото.

- Те казаха че са ти приятели. - усмихна се възпитателката, чието име така и не запомних.

- Възможно е. - отвърнах равно.

- Хайде дете. Развесели се! Не е толкова зле.

- Не е толкова зле ли? Стаята ми е по-зле от затворническа килия! - отвърнах и я погледнах ядосано.

Тя не каза нищо друго, просто ме съпроводи до стаята за свиждане. След като зърнах лицата на момчетата всичко се изпари. Гадната стая, проклетата съквартирантка. Всичко! Затичах се и се хвърлих в обятията на Майк. Просто той пръв стигна до мен.

- Липсвате ми! - прошепнах, докато криех лицето си във врата на Майк,

Това винаги ме караше да се чувствам все едно съм се скрила от света. Все едно никой не ме вижда. Това бе моето място и ние двамата го знаехме. Майк не каза нищо, просто разтриваше гърба ми и повтаряше "Всичко е наред! Тук съм! Всичко ще се оправи!". Но аз знаех, че нищо не е добре. Не знаех как ще се измъкна от тук. Нямаше да кисна тук 2 години, за да изляза.

- Нищо няма да е наред Майки. - прошепнах и вкопчих пръстите си в гърба му.

- Ще те измъкнем Лис ... отново ще си при нас. - прошепна Аш, който вече бе в общата ни прегръдка, заедно с останалите.

- Е? Как си? - попита Кал, когато се настанихме на една от масите.

- Как може да съм? Не съм с вас ... вече нямам семейство.

- Баща ти не може ли да те вземе? - погледна ме Люк с надежда в очите.

- Не е така лесно. Мислих за това снощи. Отнеха му попечителството на делото за развода. Вече няма право да прекарва време с мен, освен през един уикенд на всеки 3 месеца. От както с мама се разделиха, съм го видяла едва 3 пъти. Как ще ме осинови? - погледнах към свитите в скута ми ръце.

- Не можеш ли да избягаш? - попита Майк.

- Както винаги ти и твоите незаконни идеи. Има полиция, ще ме издирят или нещо подобно. Просто съм като в затвор. Де да можехте вие да ме осиновите. - прошепнах и изтрих една от сълзите, които успяха да ми избягат.

- А защо не? - повдигна вежда Аш.

- Защото сте деца! Няма да ви дадат да осиновите дете! - засмях се за пръв път днес.

- Извинявай ... Май аз съм този, дето е на 21. - изпъчи се гордо той.

- Да ... и след няколко години какво? "Здравей! Аз съм Аштън! Свиря в група, барабанист съм, известен съм, секси съм, наградиха усмивката ми, имам пари и осиновена дъщеря, която бе най-добрата ми приятелка, просто нямаше друг начин да я измъкнем! Нека се оженим!" Направо супер резюме! - изсмях се горчиво. - Съжалявам момчета ... просто е невъзможно.

Тази тема официално стана "Тема Табу" ... не искахме да говорим за това, да го споменаваме или дори да си го помислим. Решихме да говорим за нещо друго, докато ни свърши времето. Когато часовникът удари 20:00 помолиха момчетата да си тръгнат. Разделихме се мъчително. Сълзи, прегръдки, сбогувания. Не ми се говори за това ...

Върнах се в стаята си точно навреме, за да видя как съквартирантката ми се измъква през прозореца. Бе обула пола със статус колан, потник, който едва покриваше гърдите и и бе с толкова много грим, че бих могла да я използвам за четка. Понечих да я питам къде отива, но осъзнах, че не ми пука. Просто се вмъкнах под завивките и се опитах да заспя. Исках да съм си у дома при момчетата поне в сънищата си.

На следващата сутрин трясъка на затваряне на прозореца ме събуди. Мис Проститутка 2014 се бе върнала и ме гледаше учудено. Дори не ми се извини, че ме е събудила. Просто си легна и се зави през глава.

След няколко часа възпитателката влезе с гръм и трясък, усмихната до уши. Дойде до мен, прегърна ме силно, хвана китките ми и ме погледна щастливо.

- Мила! Осиновена си! - изписка тя. За първи път я виждам да изразява различна реакция от чист непукизъм,

Не исках все още да се радвам. Тръгнах след нея до офиса на управителя на дома. Щом влязох, видях до болка познатото изражение на Джой и Кал. Той се бе усмихнал до уши и бе вдигнал палец насреща ми. Седнах до него и усетих ръката му върху своята.

Като бяхме по-малки със сестра му, Мали, бяхме най-добри приятелки, въпреки че бе доста по-голяма от мен. Често преспивах у тях, когато си правехме пижама-партита. Винаги ми бе приятно да съм със семейство Хууд. Да готвя с Джой, с Мали да говорим за момчета, а с Кал ... с него бе просто естествено да сме идиоти.

- Госпожице Бримтууд. Това са семейство Хууд. Те искат да Ви осиновят. - усмихна се топло директора. Аз само кимнах невярващо. - Ще прекараш с тях няколко месеца, след това ще дойдем да проверим как вървят нещата. Ако нямате оплаквания - оставате.

- Сигурна съм, че няма да има проблем. - усмихнах се щастливо, усещайки ръката на Кал върху моята.

- Добре, ако обичате двамата излезте, а ние с госпожа Хууд, ще оправим документите.

Кал не чака втора покана. Стисна ръката ми и ме издърпа навън. Още преди вратата да се затвори, вече бях в прегръдките му.

- Какво? Но как? - прошепнах през сълзи.

- След като си тръгнахме ме осени гениалната идея да попитам мама дали може да те осиновим, за да те измъкнем от тук. Беше малко трудно, но след като и казах, че аз ще се грижа за теб тя веднага се съгласи. Хвана първия полет за Лондон и ето ни тук.Така че добре дошла в семейство Хууд ... сестричке. - ухили се той и ощипа бузата ми.

- Обичам те! - изписках и отново го прегърнах.

- И аз дребосък! И аз! - засмя се той.

- Другите знаят ли?

- Реших да ги изненадаме? - аз кимнах щастливо.

След като изпратихме майка му на самолета, потеглихме към дома. Докато пътувахме телефона на Кал извибрира.

- Ало? - отговори той, подтискайки усмивката си, докато държах телефона му, за да говори.

- Къде си братле? - чу се от отсрещната страна. Разпознах Майк. - Нали ще ходим при Лиса! Закъсняваш!

- Спокойно де! Идвам! Почти пред къщата съм! Излезте навън и ме чакайте.

- Добре! По-бързо! - изписка той и връзката прекъсна.

Пъхнах телефона му в джоба и се погледнахме, избухвайки в бурен смях. Това щеше да е най-страхотната изненада. Надявам се ....

_________________________________

Кой чакаше с нетърпение понеделника? *le човече с вдигната ръка :Д*

Майк: Всички ... всички. *le поглежда иронично*

Аз: Какво си се нацупил?

Майк: Защо трябваше Лис да става сестра на Кал, а не на мен?

Аз: Да си падаш по доведената си сестра е някак ...

Майк: Млъквай! Не си падам по нея!

Люк: Не те бива да лъжеш братле.

Майк: Ти на чия страна си?

Аш и Кал: Люк е прав.

Майк: Какво? И вие ли?

Аз: Забавно ли е когато всички са срещу теб? Смотльо ...

Та! Честит понеделник! Как мина училището, работата ... детската градина? Пенсията взехте ли? О.о #датиелигаво Какво мислите за новата главица? Не е ли изключително прекраснителна? хD #дасиизмисляшдуми Благодаря за почти 2 000 четения :О Направо ... лол! #нимоа Да ... прекалявам с хаштаговете :D Извинявам се за всичките забавяния на другите истории, просто съм прекалено заета. Всеки който пише истории ще се съгласи с мен, че е най-лесно да се пише през ваканциите :D Обичам ви! Ще се видим следващия път! Comment, Vote & Share with friends

Нещо ново,което ще правя всеки път :D ----> Въпрос на частта!
Гонили ли са ви пуйки? Защото мен да и умрях от страх! xD