Meet My Bestfriend

Chapter 24 || Happy Birthday!

Както предполагах, тъгата ми бе по-голяма от щастието за идния рожден ден на Майк. Бях като онези момичета по филмите, които седят на дивана и се тъпчат със сладолед. Излизах само колкото да отида до училище. Дори Гери не можеше да ми оправи настроението. Накрая просто ме остави на мира и се отдаде на любовта на Алек.

Майк ми се обаждаше сутрин и вечер, а ако му липсвах прекалено много ми се обаждаше и през деня. Разказваше ми колко са красиви местата, на които ходели. Как му се щяло и аз да ги видя. Думи като "Липсваш ми." или "Обичам те." бяха началото и края на всеки наш разговор.

Колкото повече наближаваше датата, толкова повече се притеснявах. С Кал отдавна бяхме уточнили детайлите, като с кой самолет ще пристигна, кой ще ме вземе, какво ще правим на сцената и така нататък. Единствено исках денят да дойде.

Ден преди заминаването ми получих обаждане от Кал.

- Дребосък! След малко тръгваме към летището и ако няма никакви аварии сме във Вашингтон до няколко часа. Какво става с теб?

- Приготвям си багажа и след няколко часа излитам. Поръчахте ли тортата? - попитах и прехапах устните си.

- Естествено! Казаха, че ще я направят възможно най-достоверна! дори ще сложат глазура около картона. Помниш ли какво точно трябва да направиш?

- Шегуваш ли се? Разигравам сценария в главата си от седмица насам! - засмях се глупаво. - Майк подозира ли нещо?

- Не ... седи на едно място по цял ден и се оплаква. - въздъхна той. - Спокойно .. само да му паднеш и ...

- Млъкни! - прекъснах го аз. - След няколко часа ще съм при теб и ще ти откъсна някой и друг атрибут заради всичките намеци последните седмици.

- Както и да е. Аз ще ти затварям. Гледай да не забравиш плана! - изсъска тихо той и дори не дочака отговора ми и направо затвори.

Пъхнах телефона в джинсите си и продължих да прибирам еднотипни тениски, тоалетни принадлежности бельо и такива неща.

Четири часа по-късно и кратък телефонен разговор с Майк вече седях на мястото си в самолета и чаках да излетим. Глупавата усмивка не слизаше от лицето ми, усмихвах се дори на непознатите. Дори детето, което ми риташе седалката не можеше да ми развали настроението!

- Пригответе се за излитане. Затегнете коланите и изключете телефоните си. - помили ни стюардесата и седна на първата седалка.

Закопчах си колана, изчаках да излетим и се унесох в сладка дрямка. Когато отново чух женския глас, вече се приготвяхме за кацане във Вашингтон. Самолета се прокрадваше едва забележимо в тъмната нощ. Пилота ни уведоми, че в момента е 5 сутринта. Кал щеше да ме чака на летището и едва дочаках да си взема багажа, за да изтичам от пред.

- Лис! - чух радостния му вик и няколко секунди по-късно силните му ръце ме повдигнаха и завъртяха във въздуха.

- Да! И ти ми липсваше! - усмихнах се и го прегърнах силно.

- Качвай си куфарите в таксито и да тръгваме. След няколко часа трябва да започнем с подготовката. - пришпори ме той и ми помогна с единия куфар. - Резервирали сме ти стая в същия хотел като нашия. На третия етаж си, за да има по-малка вероятност Майк да те види. - занарежда той, след като вече потеглихме.

Кал ми помогна да занеса нещата си до третия етаж след като пристигнахме. Прегърна ме и каза, че трябвало да се връща в стаята си. Не разопаковах абсолютно нищо. освен бялата рокля, която щях да нося. Реших, че за да съм перфектна трябва да започна веднага. По план щяхме да започнем подготовката в 15:00. Концерта беше в 18:00 и трите нищожни часа, с които разполагахме, ми се струваха прекалено малко.

Взех си дълга отпускаща вана пълна с розови мехурчета, миришещи на лавандула.Измих старателно дългата си коса и си направих маска на лицето. Докато я чаках да подейства пуснах музикалния канал и си затананиках някаква мелодия. Сложих си новото червено бельо, което ме беше срам да гледам, но Гери ме накара да си го купя. Защо по дяволите я слушам? Измих маската и се намъкнах в роклята. Платът беше мек и ефирен. малки блестящи камъчета обсипваха деколтето и тънки презрамки се оплитаха в сложна фигура на гърба. Стигаше малко над коляното ми и широк сребрист колан оформяше талията ми. Дори на мен, момичето, което не бе слагало рокля през живота си, ми хареса.

Погледнах се в голямото огледало и се усмихнах. Взех телефона си от леглото и се обадих на Майк.

- Ало? - чух прекрасния му дрезгав сутрешен глас.

- Честит рожден ден, любов! - едва успявах да спра усмивката си.

- Благодаря ти. - Избоботи сънено той. - Щеше ми се да си тук.

- И на мен Майки ... Ако искаш мога да те оставя да си доспиш и ще ти се обадя по-късно?

- Както искаш ... ти какво правиш толкова рано?

- Тук вече е обаят и гледам телевизия, знаеш ... обичайното. - въздъхнах, стараейки се да звуча отегчено.

- Липсваш ми.

- И ти на мен. - усмихнах се. - Обичам те!

- И аз теб. -отвърна той, изчака няколко секунди и затвори.

Хвърлих телефона обратно на леглото и се заех косата си. Отне ми поне два часа да накъдря естествено правата си коса и да я задържа във вида, в който я исках. Най-накрая дойде ред на грима. Нанесох тънък слой фон-дьо-тен, колкото да изравня тена си. Покрих клепачите си със светли кафяви сенки, който се преливаха от светло към тъмно. Подчертах очите си със очна линия и спирала. Вече дори не знаех какво още да правя. Сложих безцветен блестящ гланц за устни и официално бях готова. Огледах се за пореден път. Дали Майк щеше да ме хареса?

Погледнах часовника ... 12:35. Сериозно ли съм прекарала 6 часа в подготовката си? Господи! Отново седнах пред телевизора и нервно се заслушах в песните. Потропвах с крак, обикалях напред назад в стаята. Правех всичко възможно, за да се мине времето по-бързо. Точно в 14:45 на вратата ми се почука.

- Лис! Готова ли си да ... - започна Кал, но се спря по средата на изречението. - Лол!

- Какво? Толкова ли е зле? - промърморих и подръпнах роклята си.

- В момента толкова завиждам на Майк. - усмихна се обичливо той и ми отвори вратата.
- Хайде! Аш и Люк ни чакат в колата. Казахме на Майк, че отиваме за някакви последни проби на сцената. Той и без друго ни помоли да го оставим в стаята, така че, за сега всичко е в наша полза. - обясняваше ми развълнувано той, докато ми се придвижвахме към колата.

- Говориш така, сякаш сме от тайните служби.

- Извинявай, че се вълнувам! - засмя се той. - Тази е. - посочи той черния микробус пред хотела.

В мига в който Люк и Аш ме видяха ,ченетата им направо удариха в пода! Изчаках поне 5 минути, преди да се сетят да ме прегърнат.

- Не е честно! Защо не се облече така и за моя рожден ден? - изскимтя Аш.

Аз просто се усмихнах леко и се качих в колата. Само още няколко часа. Само още няколко часа и отново ще съм в прегръдките на Майк.

___________________________________

Добре дошли в предпоследната част на този книга. :Д Съжалявам, но така ще е, Ще трябва да изчакате поне седмица за некста, но съм сигурна, че 25тата глава ще е последна.

Реших, че следващата книга *тоест продължението* ще е за Кал. Ще се казва "We Are People Too" и не мога да ви разкрия повече :Д Освен за Кал и момичето от втората книга, ще има и някой и друг детайл около Лиса и Майк спокойно :Д Но имам малко гадно условие. Ще пусна следващата книга, когато тази удари 10 000 четения. Тоест трябват още около хиляда. Знам, че искам много, ама искам и малко почивка. Нали искате да продължа и другите истории ... :D Така че, ако искате пращайте историята на приятели, за да станат 10К по-бързо. Вече дори съм започнала втората книга. Трябва само да си измисля корица.

Както и да е! Благодаря ви за всичко. За всеки коментар, за всичкото това чакане и търпението, което проявявате към мързелив човек като мен.

След няколко дни ще се видим за последно в последната глава на Meet My Bestfriend. Надявам се, да направя епичен финал. Обичам ви! Чао! <3

P.S. Знам, че тази глава не е нищо особено

Майк: Както цялата история.

Аз: Ти да мълчиш! Но се надявам поне малко да ви е харесала.