До края на седмицата момчетата бяха като залепени за мен. Оставяха ме в училище 5 минути преди да започнат часовете, за да нямам време да се мотая с никого. Звъняха ми на смени през всяко едно междучасие и щом часовете приключваха, те вече ме чакаха пред училище. Бяха направо досадни! За това реших да предприема крайни мерки.
- Момчета! – извиках аз, като вече бях у дома, след последния учебен ден за тази седмица. – Днес ще правим купон! Ще поканим Гери, Алек и Гаред! Искам да видите, че не е такъв за какъвто го мислите.
- Съгласен съм за купона, но не и за Гаред! – намуси се Майк.
- Стига де! Всички ще сте тук и няма да се отделям от вас!
- Съгласен съм този тип да е тук, само ако е завързан за стола до края на вечерта. – каза Аш.
- Господи! Само една вечер! Нищо няма да стане! Моля ви! Ще изпълня по едно желание на всеки, ако ми позволите! Ще направя всичко! Просто искам да видите, че не е толкова зле, колкото си мислите и най-накрая да ме оставите на спокойствие в училище. – направих кучешката муцунка, която научих от Кал и ги погледнах умолително.
- Престани! – изписка Кал и закри очите си.
- Мразя като правиш така! – добави Люк и се скри зад Кал.
- Не е честно! Това е удар под кръста! – измрънка Аш.
- Престани да ги гледаш така и звънни на останалите. – добави отегчено Майк и стана от дивана, отивайки в кухнята.
Само на него не му действаше погледа ми. Мразех да го карам да прави нещо на сила. Тръгнах след него и го откри да седи намусено на бар-плота. Застанах пред него и скръстих ръце пред гърдите си. Гледах го известно време, без да кажа нищо, както правеше и той.
- Майк ... моля те. Не се сърди. – прошепнах и седнах до него.
- Защо толкова искаш да харесваме Гаред? След като сама знаеш какъв е бил, как можеш да му се довериш? – погледна ме той.
- Всеки заслужава втори шанс. Хайде ... ще бъда неотлъчно до теб през цялото време. Моля те Майки. – отвърнах и се сгуших в него.
- Добре! Хубаво! Но ти обещавам, че ще го направя на кайма, дори ако те погледне по някакъв странен начин! – засмя се той и уви раменете ми с ръка.
- Да! След това ще направя кюфтета от него и ще ги дадем на Найл. – изкикотих се.
- Мислиш, че няма да ги изяде ли?
CITEȘTI
Meet My Bestfriend
FanfictionКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
