- Какво толкова има? – погледнах към Люк.
- Ще ми отговориш ли честно? – кимнах, за да не го прекъсвам. – Падаш ли си по Майк?
- Какво? – сепнах се. – Не! Той ми е приятел! – намусих се.
- Само приятел? Никога не си го харесвала по друг начин? – той повдигна вежда и се облегна на лактите си на леглото ми.
- Е ... може би един-два пъти ... Тоест ... не знам ... той ми е само приятел! – кръстосах ръце и се облегнах на стената. – Защо изобщо ти пука?
- Без причина. – усмихна се бегло Люк и тръгна към вратата. Постави ръката си на дръжката и се обърна към мен. – Ако лъжеш, не лъжеш мен, а само себе си. – повдигна рамене и излезе.
Сега пък какво го прихвана? Да харесвам Майк? Да, обичам го, но като големия брат, който винаги съм искала. Изпъдих неканените мисли и скочих на леглото си. Днес не ми се занимаваше с момчетата повече, за това взех някаква книга от нощното шкафче и се зачетох. Дори не осъзнах кога стана време за вечеря. Слязох на първия етаж. Момчетата гледаха някакво реалити.
- Момчета! – подвикнах им. – Какво искате за вечеря?
- Пица! – извика Майк.
- Не ти ли омръзна? Трети ден под ред? – повдигнах вежди.
- Ако пицата ти беше гадна, нямаше да я ям. А и никога няма да ми омръзне да ям пица. – изплези ми се той.
- Хубаво. – повдигнах рамене и започнах да правя сместа.
След няколко часа и още два епизода на релити шоуто, вече бяхме насядали около масата. Майк вече бе награбил едно парче и го преполовяваше, докато Люк още се наместваше.
- Момчета ... ако някой ден доведа гаджето си тук, как ще реагирате? – подметнах небрежно и видях как се задавиха с храната си.
- Ще му кажеш, че имаме въоръжени охранители, които само чакат обаждане. – усмихна се щастливо Аш.
- Много мило ...
- Той е прав ... ако си позволява много, ще го подложим на разстрел. – добави Кал.
- Какво имаш предвид, под да "си позволява много"?
- Да те държи за ръка, да те целува, да прави ... други неща. – започна да изброява Люк, като бодеше пицата си с вилица.
- Вие какво? Сериозно ли? Ако искате да стана монахиня! – сопнах им се.
- Може ... тогава няма да се тревожим за мъжката аудитория около твоя милост. – усмихна ми се нагло Майк.
YOU ARE READING
Meet My Bestfriend
FanfictionКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
