Той беше първият ми най-добър приятел. Някъде "надолу по пътя" открихме Калъм, който ни запозна с Люк. Майкъл и Люк още в началото не се харесаха. Взаимно се мразеха и съм сигурна, че сънуваха смъртта на другия. Някак си преодоляха различията си и решиха да си направят група. Просто някой го предложи и останалите се съгласиха. Обаче нямаха барабанист.
Веднъж в училище видяхме Аштън да седи сам на една пейка и да слуша музика. Люк каза нещо от рода на: "Той изглежда свестен, да го викнем при нас." И така те станаха невероятната четворка и аз покрай тях.
Всеки ден излизахме заедно, когато не репетираха в гаража на бащата на Люк. Обикаляхме града, замеряхме къщите с яйца и крадяхме дъвки от магазина на мама, после винаги ни хващаше срам, връщахме се и си плащахме но все пак ... Всеки ден Майкъл ми разказваше за семейството му. Накрая винаги го прегръщах, защото ми звучеше нечестно. Родителите му изобщо не го подкрепяха. За това предложих да му боядисам косата в знак на бунт. Той естествено беше за и така стана брюнет. След това нещата излязохa малко от контрол, но това си бе негова работа. Обичах момчетата и ги подкрепях във всичко. Дори им направих плаката за първия концерт.
После нещата се стекоха толкова бързо, че те станаха подгряващата група на One Direction. Само Аш завърши училище, а на останалите просто не им се занимаваше.
И ето ме днес ... на 16, седя сама на нашето място на покрива на една сграда, и замерям хората под мен с балони с мляко. Изоставиха ме преди колко ... 2 години? В началото ми се обаждаха всеки ден и то по няколко пъти, но обажданията намаляваха все повече и повече, докато накрая не престанаха.
Когато се разделихме им обещах, че някой ден ще дойда при тях. Бях най-малка в тайфата ни, и се чувствах, все едно изпращам големите си братя на заколение някъде там, в неизвестното.
Още на следващия ден започнах да уча моден дизайн онлайн. Година по-късно споделих с майка си, че скоро ще отида в Лондон при момчетата. Тя ми каза, че ако тръгна, няма смисъл да се връщам.
Всеки ден си припомням всичко това. Всички тези спомени, които ме карат да ги мразя и да ги обичам от дъното на душата си. Хващам яйце, рисувам някакво лице, представям си главата на Майкъл и го пускам от покрива. Следващото яйце е Люк, после Калъм и накрая Аштън. И така, докато един ден не осъзнах, че мога да отида при тях по всяко време.
VOUS LISEZ
Meet My Bestfriend
FanfictionКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
