Седях на плота, ядях банани и хвърлях обелките по момчетата, за да открия колко време ще им трябва да се усетят. Но след тринайстия банан вече започна да ми прилошава. Взех водно пистолетче, сещате се, от онези малките, които печелиш от зрънчо, и започнах да ги пръскам по лицата. Никаква реакция. След като вече бяха достойни да се състезават с мис ‘’Мокра фланелка”, а водата ми свърши смених тактиката. Взех пяната за бръснене и започнах да им правя бради. Когато стигнах до Аш, той някак си ме хвана и ме обърна. Накрая просто се озовах заклещена между него и Кал. Ако се чудите ... не, не можех да дишам.
След няколко неуспешни опита да се измъкна се отказах, защото и Кал се присъедини към прегръдката на Аш. Вече знаех как се чувства хот-дога. Лежах си там и си чаках ... и чаках ... и чаках ... и нищо. Не помръдваха дори мускулче. О, чудо! Накрая Алекзандър влезе, без изобщо да почука и ни видя. Видя как се гърча в агония и вместо да ми помогне, започна да ми се подиграва.
- Не искам да питам как е станало. – каза той, сочейки пяната за бръснене, водата и обелките от банани.
- Помогни ми! – изписках с последни сили.
- Не ... мисля да ви оставя. – засмя се иронично той и си излезе. Просто страхотно!
- Аш ... – никаква реакция. – Кал ... – никаква реакция. – Рита Ора и Делта Гудрем са тук. – скръсти ръце.
- Какво? – извикаха и двамата в един глас и отвориха очи.
- Брато ... какво ти е на лицето? – изсмя се Кал.
- Какво? – попита Аш и напипа ‘’брадата’’ си. – Не ми се смей! И ти си същия! – посочи го той.
Двамата ме погледнаха многозначително. Аз се свих и ги вдигнах блестящите си сини очи към тях, знаейки че ще се размекнат.
- Беше ми скучно ... извинете. – и направих кучешката муцунка.
- Защо съм мокър, имам обелки от банан по главата и пяна за бръснене по лицето? – измрънка Люк някъде зад нас.
- Без причина. – казах и отново се опитах да се измъкна, но Аш и Кал ме задържаха долу. – Предатели!
- Виж ти кой го казва! – Люк също се извиси над мен и седна на краката ми. Вече официално не можех да мърдам.
- Майк! Помощ! – извиках и чух гърленото му ръмжене.
- Какво си направила Лис ... – прошепна той. – Въпреки че брадата ми отива. – засмя се и също се приближи.
ESTÁS LEYENDO
Meet My Bestfriend
FanficКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
