Meet My Bestfriend

Chapter 20 || I Don't Mind To Be More Than A Friend

- Какво стана току що? - погледнах объркано към Донован.

Той стоеше срещу леглото ми и усмивката му растеше с всяка изминала минута. Нещо не разбирах. До преди 5 минути, Майк почти удари Донован, а сега на него му беше забавно? Хвърлих поглед към Гери ... и тя също се усмихваше по някакъв особен начин.

- Браво Донован! - засмя се тя. - Плана подейства точно както Алек каза.

- Моля? - погледнах я шокирано. - Какъв план? Да не би да пропуснах нещо?

- Провокирахме Майк, за да излязат истинските му чувства на яве. - усмихна се доволно Донован.

- О, Боже! - засмя се Кал. - Братле! Браво на теб! А аз бях готов да ти се нахвърля и да те удуша!

- Знам ... но след като Гери ми разказа за тях двамата, реших да поема риска. - той ми хвърли бегъл поглед и ми намигна.

- Чакайте малко! - извиках, за да им привлека вниманието - Само аз ли не схващам какво става?

- С Майки се харесвате от доста време, а не го показвате. - повдигна отегчено рамене Аш и раздаде карти на останалите.

- М-Моля? - заекнах и усетих как започвам да се изчервявам. - Н-Не се харесваме по този начин! Той е най-добрия ми приятел!

- Рядко съществува приятелство между момче и момиче. - погледна ме Кал с лека усмивка.

- А тогава вие какви сте ми? - обходих момчетата с поглед и скръстих ръце пред гърдите си.

- Казах рядко ... не невъзможно. Пък и преди Люк също си падаше по теб, о след като ти виждаше само Майк, той се отказа.

- Братле ... тези подробности бяха излишни ... - измърмори смутено Люк и прокара ръка през косата си. Винаги го правеше когато му е неудобно.

Гледах го смаяно. Изобщо не съм забелязала, че Люк ме харесва! Как се разбира, когато едно момче си пада по теб? Как се държат? Господи! Наистина не забелязвах никой друг освен Майк! Помолих всички да излязат и да кажат на Майк да дойде. Те се съгласиха и миг по-късно червенокосото ми идиотче бе при мен, кършейки нервно ръцете си.

- Би ли ми обяснил какво се случи преди да излезеш? - Прошепнах, когато той седна на края на леглото ми.

- Просто се ядосах ... - отвърна той, отказвайки да ме погледне в очите.

- Защо?