След като лекаря излезе, Майки се обади на момчетата. Каза им да побързат и да ни донесат храна, защото щяло да бъде голям резил да умрем от глад точно тук. След това излезе от стаята без да казва нищо.
До сега не бях осъзнала, че всичко в болницата е адски подтискащо. Въпреки малкия букет червени рози до леглото, настроението ми лека по лека умираше. Аромата на дезинфектант се бе пропил в ноздрите ми и вече едва го усещах, но пак бе достатъчно натрапчив, че да ме дразни. Малкия телевизор и сивата стена бяха като удар в стомаха ... гадни и болезнени за гледане. Но болничното легло биеше по точки! Бях прикована към него с всякакви кабели и тръбички, одеялото ме бодеше, матрака скърцаше, а възглавницата беше изключително неудобна. Кое е единственото добро нещо ли? Майк беше тук ... беше с мен.
- Къде е тя! - чух викове зад вратата.
Миг по-късно Аш влетя с гръм и трясък. Очите му бяха като на подплашен заек. Щом ме видя изражението му омекна и се приближи с бързи премерени крачки към мен. Без да казва нищо ме обгърна с големите си ръце и зарови лице в шията ми. Усещах усмивката му и начина по който тридневната му брада нежно драскаше кожата ми.
- Уплаши ме до смърт дребосък! - прошепна той и се отдалечи от мен.
- Съжалявам. - усмихнах се мило и прокарах ръка през къдриците му, за да ги наместя.
Естествено глупавите жици и тръби не пропуснаха да се оплетат в косата му и да го оскубя, но бързо оправихме проблема. Скоро Люк и Кал също цъфнаха на вратата. Кал носеше голямо плюшено мече, от онези с пожелание за бързо оздравяване, а Люк голяма кутия с пица.
- Това нещо е колкото мен! - изписках щастливо, когато Кал ми подаде мечето и аз се сгуших в него.
- Все пак вечер трябва да прегръщаш нещо. - засмя се той, прегърна ме и ме целуна по бузата.
- Вие нали ще сте при мен. - усмихнах се щастливо.
- Кой е гладен? - подвикна Люк, като остави кутията на масичката до леглото.
След това дойде до мен, седна на края на леглото и ме прегърна.Обожавах начина, по който всеки път усещах студенината от металната му обеца, когато неволно се докоснеше до кожата ми.
- Как си? - попита Кал с пълна уста, докато вече ядяхме.
- Малко ме боли, но се търпи. - усмихнах се. - Къде изчезна Майк?
VOCÊ ESTÁ LENDO
Meet My Bestfriend
FanficКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
