Meet My Bestfriend

Chapter 4 || Spin The Bottle

След като пицата свърши, всички оставиха чините си на мен и отидоха в игралната зала. Да ... да момчетата имаха игрална зала! Измих съдовете и ги наредих на сушилнята, после се качих в стаята си. Обух прокъсани бели джинси и широка тениска, цялата в дупки и при това доста раздърпана. Нямаше да се оправям с ровището на главата си, за това само завързах косата си на опашка, отпуснах по един кичур за разкош, както казваше баба и отидох при момчетата.

Този Алекзандър или както се казваше, никак не ми вдъхваше увереност. Нещо в него изглеждаше мрачно. Седях и го зяпах в продължение на няколко минути и както изглежда е станало очевидно, защото той ме погледна и ми намигна.Почувствах все едно ми заби тъп нож в окото. Не ме разбирайте погрешно! Определено беше красив, но просто нещо не му беше наред. Да ... имам проблем с доверието.

Момчетата играеха на Guitar Hero, и както винаги Майк и Люк не можеха да се надминат един друг. Реших, че е време да ги изложа. Приближих се и облегнах главата си на рамото на Майк. Той ме погледна за кратко, усмихна се и отново върна вниманието си към нотите. Беше забавно как двамата бъркаха на едно и също място.

- Искам и аз да играя! – изписках, когато най-накрая свърши песента.

- Няма да има полза, но хайде. – засмя се Люк и ми подаде другата китара.

Подсмихнах се подло и избрах песен. Двамата започнахме доста убедително. Бяхме рамо до рамо до самия финал, когато той пропусна 2 ноти и аз го бих. Той погледна невярващо. Никога не ме е бивало в подобен тип игри.

- Изненада! – засмях се.

- Лол ... Човек ... тя ти обра точките! Буквално! – изсмя се Алекзандър.

- И? Аз съм този с банда! – гордо отвърна Люк.

- И все пак те бих ... – натяквах му аз.

- Е край ... отивам да си прережа вените с лъжица! – изсъска той и се сви на дивана, на който седях до сега. Знаех как да му оправя настроението.

- Люк ... – измърках тихо в ухото му, сядайки до него. – Съжалявам ... – отново измърках и прокарах дългите си нокти по гърба му, знаейки, че това изпраща тръпки по цялото му тяло. – Сърдиш ли ми се? – попитах и нежно погалих врата му.

- Моля те ... спри ... – каза задъхано той.

- Че защо? Трябва да ти се реванширам. – отново прокарах ноктите си по гърба му и той се изпъна назад.