Meet My Bestfriend

Chapter 17 || Jealous?

В третия час незнайно как Донован се озова до мен. През целия час ме зяпаше. Както онзи откачен вампир в "Здрач". Не знаех по какъв начин да го погледна, без да изглежда грубо или сякаш ми е досаден. Вместо това се обърнах изцяло към него и впих погледа си в него.

- Мога ли да ти помогна с нещо? - стараех се да изглеждам и да звуча мило.

- Не знам ... можеш ли? - погледна ме той със същото непукистко изражение, с което се разхождаше цял ден.

- Тази твоя маска не ми харесва ... - сбърчих вежди аз.

- Какво искаш да кажеш?

- Това ... да си вечно сърдит, да изглеждаш зъл, само за да си прикриваш истинските чувства. - погледнах към учебника, защото усещах как ме убива с поглед.

- Познаваш ме от 2 часа и вече си мислиш, че ме познаваш толкова добре? - приближи се той към мен и се усмихна леко. О, Господи! Той може да се усмихва.

- Не, но си личи по държанието ти. Да си го кажем ... не изглеждаш чак толкова общителен.

- Съжалявам, че будя такива чувства у теб, но нищо от това не е вярно. - поклати разочаровано глава и се обърна към дъската.

Дано не съм го ядосала. Не знам какво може да стори ако ми е ядосан. Откъснах малко парченце лист от тетрадката си и му написах "Съжалявам ако те засегнах. Не трябва да се променяш заради другите :)". Гледах когато учителката бе с гръб към нас и пъхнах листчето между ръцете му. Той ми хвърли кос поглед и разгърна листчето. Подобие на усмивка пробягна по устните му, преди отново да се върне към обичайната си физиономия. Написа нещо и ми върна листчето.

"Както и да е ... все пак благодаря, че ми го казваш."

Сгънах листчето и го пъхнах в раницата си.

Когато звънецът изби, с Донован се спогледахме и излязохме последни от стаята. На вратата, той сякаш нарочно се забави, за да ме пусне да мина пред него. Едновременно бе странно, но и адски сладко, като се има предвид, че изобщо не му отиваше да е кавалер. След като излезе се обърна без да ми каже нищо и се сля с тълпата.

Странно момче ... "Но не е толкова зле!" изписка подсъзнанието ми, поради която забележка получи ритник в топките.

- Лиса! - чух писъка на Гери зад себе си.

- Да?

- Какво става между теб и брат ми! - изстреля тя на един дъх, като го извика достатъчно силно, че да ни чуят в радиус от 15 човека.

- Млъкни! - погледнах я кръвнишки и запуших устата и.

- Да не би вече да ти е гадже? - засмя се тя.

- Господи, млъквай! Престани! - ядосах се аз и я зарязах сама в коридора.

До края на часовете повече не проговорих на Гери ... исках да и стане ясно, че съм и сърдита, заради глупостите които ми каза. Мярнах за кратко грозната и противна физиономия на така наречения от Майк плужек. Седеше до някакви момичета, които сякаш си бяха топнали лицата в боя и се смееше. Излязох пред училище тъкмо на време, за да видя как Майк паркира пред мен.

Той свали прозореца и ми се усмихна щастливо. Господи! Днес деня бе толкова дълъг, че все едно бяха минали векове, от както последно говорих с идиотчето си. Без да казвам нищо, отворих вратата на Майк и го прегърнах като седнах в скута му.

- Ъм ... здравей и на теб! - изкикоти се той и ме отдръпна от себе си, колкото да ме погледне в очите. - Да не би да се е случило нещо лошо? Онази мижитурка да не би пак да те е ...

- Не! Майк ... Всичко е наред. Запознах се с брата на Гери днес и е малко ... как да се изразя ... Малко е особен.

- Тоест? Има трета ръка или какво? - засмя се той и отмести няколко кичура, които се бяха изпречили пред лицето ми.

- Не просто е ... някак странен. Странно странен. Запали цигарата си от горелката в часа по химия, така че нещо такова. - изкикотих се, и се прехвърлих на моята седалка, въпреки че в Майк ми бе по-удобно.

- Е, а у нас има нещо много по-зле. Когато Люк се вбеси става опасно! - погледна ме сериозно той и запали двигателя.

- Какво прави? Яде си десерта преди обяда? - погледнах го тъпо.

- Не! По-зле! Минава през всяка стая и изважда всички лапи направо от контакта! Когато стигне до тази фаза, не трябва да му се мяркаш пред очите.

- Добре! Ще запомня за тази изключително зла страна на Люк. - засмях се аз и се загледах в пътя.

Несъзнателно сърдитото изражение на Донован изскочи в съзнанието ми. Усмихнах се, но се опитах да го подтисна.

- Какво е толкова смешно? - хвърли ми бърз поглед Майк и също се усмихна.

- Замислих се за Донован и ... - започнах, но запуших устата си, осъзнавайки каква глупост щях да кажа.

Видях как дланите на Майк се затягат около волана. Стискаше го толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Започнах да се притеснявам за него.

- Кой е този? - изсъска през зъби Майк.

- Б-Брата на Гери! - заекнах глупаво и го погледнах леко стреснато.

- Хубаво ... - отвърна той, изглежда бе забелязал стреснатото ми изражение, защото се опита да се упокои.

- Майк? Ревнуваш ли? - усмихнах се подло и се приближих към него.

- Може би ... - отвърна направо той и ми хвърли бегъл поглед.

- Защо? - усмивката ми растеше с всеки негов отговор.

- Защото си най-добрата ми приятелка и ми е кофти, когато ми говориш за други момчета. Все едно когато ям любимия си сладолед, да ми разказваш колко страхотен е някакъв нов вид.

- Не мисля, че те разбирам. - засмях се аз.

- Няма значение.

- Нали знаеш. колко много те обичам! - усмихнах се и го прегърнах, преди да слезем от колата, която вече бе паркирана пред къщата ни.

- И аз те обичам. - усмихна се той и също ме прегърна.

- Люк! Остави лампата! - чух истеричните викове на Кал от вътре.

- Не пак ... - изпуфтя Майк, изключи двигателя и заедно влязохме вътре, където Люк вилнееше на воля.

_________________

Знам си ... цял месец не съм пускала нова глава ... аз съм тъпа коза. Заслужавам да ме линчуват. Заслужавам да гледам как ми изяждат храната без да ми дават ... заслужавам ... много гадни неща! Аз съм ужасна.

Майк: Веднъж да сме на едно мнение.

Аз: Млъквай бе хамелеон!

Майк: Ти на кой викаш хамелеон, въшка такава!

Аз: Извинявай за миг се сля с боята на стената зад теб и те изгубих от поглед. Каза ли нещо?

Люк: Затапееен! *le цели го с пуканки*

Както и да е ... надявам се новата глава да ви е харесала. Съжалявам, ако има грешки, но гледах да я напиша бързо, за да я пусна днес. На тази глава няма снимки или видео, просто защото ме домързя да търся. So Like. Vote & Share with friend