Meet My Bestfriend

Chapter 22 || Good Bye Michael ...

Деня на изписването ми най-после дойде! Целия ден не можех да си намеря място докато чаках доктора. Нямах търпение най-после да се прибера и да се излегна пред телевизора, в прегръдките на Майк с контролер в ръка.

- Добре ... не искам да лудуваш! – започна лекаря ми, с който вече си говорехме като най-добри приятели. – Ако пак разбера, че си тук отново, ще се погрижа твоята храна да е най-лошата в болницата! – засмя се той и разроши косата ми.

- Роджър ... не ми говори за храната тук! Достатъчно зле беше. – потръпнах при спомена.

- Добре ... но сериозно, внимавайте да не разкъсате шевовете.- погледна той по-скоро към Майк.

Двамата се спогледахме, но щом разбрахме какво имаше в предвид Роджър, силно се изчервихме и погледнахме в различни посоки.

- Н-Не казвай подобни неща! Не сме на този етап ... – прошепнах засрамено.

- О, стига ... лекар съм. Отлично знам какво значи думата "секс". – изкикоти се той и взе болничния ми картон.

- Спри! – изписках аз и се скрих под завивките.

Чух пискливия му смях и отдалечаващите му се стъпки. Пожела ми бързо оздравяване и излезе от стаята. Внезапно изпитах желание да не поглеждам Майк, но изглежда той беше на друго мнение.Дръпна завивките надолу и ми се усмихна. Приведе се и ме целуна нежно и продължително, Това беше достатъчно, за да ме убеди, че всичко е наред и без дори да го казва.

- Просто не им обръщай внимание ... окей? – усмихна се чаровно той, целуна челото ми и се изправи, за да ми помогне да стана.

През следващата седмица не се случи нищо толкова интересно. Майк прекарваше колкото се може повече време с мен, защото скоро щяха да тръгнат на три месечно турне, а аз все още не бях в добро състояние, за да ги придружа и това ме убиваше. Непрестанно ми повтаряха отново и отново, че трябва да внимавам и тем подобни.

Майк никога не го каза, но със сърцето си усещах, че се страхува да не ме изгуби. Връзката ни, ако мога така да я нарека, бе толкова млада и крехка, че тримесечното му отсъствие с нищо нямаше да ни помогне. Оказа се, че ще вземат една фенка с тях на турнето, като награда от някакво състезание. Стотици момичета бяха изпратили данните си, а момчетата трябваше да си изберат едно момиче. До колкото знаех, тя се казваше Алана Муур и по снимката ми изглеждаше прекалено красива, за да живее три месеца с моя Майки. Аз също се страхувах. Имах доверие на Майк, но когато е три месеца на няколко хиляди километра от мен, няма как да разбера как се чувства само през телефона.