Слязох пред дома им. Беше страхотна триетажна къща, боядисана в кремаво бяло. Голям гараж, над чиято врата имаше баскетболен кош. Две големи тераси се извисяваха от две от стените на къщата. Беше просто страхотна. В момента тук беше около 14:30, за това извадих телефона си и писах отново на Майкъл.
@motaviationalpenguin98: Знаеш ли че на снимката на къщата ви в GoogleMaps са снимани и някакви фенки? О.о
@Michael5SOS: Да бе?! :D О, колко съм известен хDDD Ти не трябваше ли да спиш?
@motivationalpenguin98: Скъпи мой Майкълчо ... кога си мислиш, че съм слушала майка си? :D Още един въпрос. Ако сега излезеш, ще мога ли да те видя в GoogleMaps? О.о
@Michael5SOS: Не знам? Дай да пробваме хDD
@motivationalpenguin98: Е няма да те видя, сега е тъмно :D :D
@Michael5SOS: В момента тук е обяд .-. Хайде излизам, ти пиши дали ме виждаш хDD
Бързо се скрих до гаража и зачаках. В този момент чух как вратата се отваря, след това и приближаването на стъпки. Показах се леко и го видях ... с перфектно разрошената му коса, раздърпаната тениска, която толкова обича и широко долнище на анцуг. Усмихваше се и бе по-прекрасен, от колкото го помнех. Телефонът ми извибрира.
@Michael5SOS: Е? :D :D
@motivationalpenguin98: Виждам някакво малко петънце :D Я отиди до гаража, или каквото е това там :D
Гледах го как продължава да гледа в екрана на телефона си. Дойде до гаража и застана с гръб към мястото на което стоях. Исках да изтичам там, да се хвърля на гърба му и да го удуша, за дето ме изостави в Австралия, но се сдържах. Трябваше да издържа само още малко.
@Michael5SOS: Чувствам се глупаво :D :D Виждаш ли ме или не? :D
Тихо се измъкнах от моето скривалище и започнах да се приближавам към него. Той продължаваше да стои там и да си гледа в телефона. Застанах зад него и го потупах по рамото. Той подскочи уплашено и се обърна към мен. Очите му се разшириха още повече.
- Определено те виждам! – усмихнах се широко.
- Не ... – каза той и отстъпи крачка назад. – Лиса? Ти ли си? – беше в пълен шок.
- Майкъл Гордън Клифорд ... ти си забравил момичето, на което се извини 68 пъти, след като собственоръчно го спъна ... Как смееш! – нацупих се и скръстих ръце пред гърдите си.
ESTÁS LEYENDO
Meet My Bestfriend
FanficКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
