След като шофьора ме остави пред дома ни, аз влетях вътре, качих се право в стаята си и се отдадох на мъката. За пореден път. В момента Майк спеше в самолета някъде между Лондон и Питсбърг. "Да, или опознава Алана." изкиска се онова несигурно гласче в главата ми.
- Не! Не си го и помисляй! Той те обича! - наредих си ядосано.
Телефонът извибрира в джоба ми. Извадих го и видях усмихнатото лице на Майк на екрана. Усмихнах се през сълзи, опитах да успокоя гласа си колкото мога, преди да вдигна.
- Ало? - насилих се да се усмихна.
- Здравей любов! Как си? - чух звънкия му глас от другата страна на линията.
- Добре съм. Липсвате ми, но съм добре. Знаеш ли колко е тихо тук, когато ви няма? Дори глупавите шеги на Люк ми липсват. - засмях се аз. - Къде сте? Мислех, че в самолета е забранено за телефонни разговори.
- Кацнахме във Франция и има кратка пауза преди отново да потеглим. Реших да ти звънна, защото следващия път може да е чак след няколко часа.
- Ясно. - измърморих. - Какво правят останалите?
Нещо ме караше да искам да знам до колко е опознал Алана. Не ми харесваше факта, че тя очевидно ме мразеше. Онова, което стана на летището все още ме караше да се тревожа за Майк и останалите.
- Ами, Аш спи, Кал и Алана играят карти, Люк е в тоалетната. Няма какво толкова да се прави в самолет. - засмя се Майк,
- Ясно ... как ти се струва Алана? - зададох въпроса, от който най-много се страхувах.
- Не е нищо особено. Изглежда сякаш се опитва да се прави на мила, но виждам, че нещо не е както трябва. - шепнеше той, което ме накара да мисля, че тя седи някъде на близо. - Например винаги говори троснато с всички освен с нас четиримата. Сякаш целия свят и пречи. Нещо в погледа и не ми харесва.
Мислено си отдъхнах, дори не знам защо.
- И разбра това само за час?
- Какво да ти кажа съкровище, умея да преценявам хората. - изкикоти се той. - Кал иска да говори с теб.
Майк не дочака отговора ми. Чух кратко шумолене, вероятно докато Кал взимаше телефона. След това чух развеселения му глас.
- Какво става дребосък! - изписка той в слушалката. - След малко ще ти изпратя една снимка, в случай че вече си ни забравила.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Meet My Bestfriend
Hayran KurguКогато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато...
