Meet My Bestfriend

Chapter 13 || Wait ... court?

Събудих се към 12:54 в стаята си. Чакай малко ... в стаята ми? Аз не спах ли при Майк? Опитах се да си спомня поне малко от снощи, но голяма част ми се губеше. Не знам кое е било сън и кое реалност. Опитах се да се изправя и остра болка прониза главата ми. Куцо се придвижих до банята и се огледах. Както очаквах приличах на настъпена шишарка. Косата ми стърчеше на всички възможни посоки, грима ми от снощи се бе размазал докато съм спала. Не изследвах повече лицето си, а направо се шмугнах под душа. Топлата вода влоши махмурлука ми.

Облякох се и отидох право в кухнята. Момчетата вече бяха там и обсъждаха снощното ни фиаско.

- Братле! Сериозен съм! Изобщо не помня какво стана! – смееше се Майк.

- Аз помня частично. – подхвърли Люк.

- Добро утро! – поздравих и се насочих към хладилника.

- Вече е обяд! – припомни ми Аш.

- Както и да е! Кой има махмурлук! – засмях се и всички вдигнаха ръка. – А кой иска от супер-специалния ми бъркоч точно за такива моменти? – отново всички вдигнаха ръка.

Извадих пет чаши наредих ги пред момчетата и себе си, след това ги напълних с вода. Сложих малко лимонов сок, лъжичка мед и лъжичка кленов сироп във всяка. Разбърках ги и побутнах чашите към тях. Те ги вдигнаха недоверчиво и започнаха да оглеждат течността. Засмях се и надигнах уверено моята. Имаше вкус на основно ядене и десерт в едно. Да ... толкова е гадно колкото звучи.

- Това е отвратително! – изписка Майк, след като пръв се престраши да опита.

- Ако искате до половин час да се оправите пийте. Ако не ... е, на вас ще ви е гадно. – повдигнах рамене и се запътих към дивана.

Някак стиснаха зъби и изпиха всичко, след това се хвърлиха на дивана до мен.

- Днес нямате ли записи? Или нещо от този род? – подхвърлих, докато Люк търсеше някакъв филм.

- Имаме, но казахме, че днес ни е зле и отложихме за утре. – засмя се Майк.

Люк избра някакви ужаси и се наредихме пред телевизора, за да гледаме. Спуснахме щорите и загасихме осветлението, за да допринесе за "страшната обстановка". На една от най-страшните сцени на вратата се позвъни и всички извикахме ужасени, докато не осъзнахме какво става. Измъкнах се от барикадата ни, състояща се от възглавници, одеяла и изпуснати пуканки. Замъкнах се до вратата и отворих. Пред мен стоеше полицай, на около 40 години, с доста тъмен слънчев загар.