FeLL in LovE

4

- Хеййй!!- казах като го побутнах по рамото. - Знам кой си!...
-....- замисли се той и нищо не каза..
- Да.. Ти си Джимин, нали така не се бъркам...- казах малко притеснено..
- Ммм да... - отговори тихо той.- А твоето име?
- А да! Казвам се Миа приятно ми е!
Е кога ще стигнем Изабел?-никакво внимание..- Бела?
- А да кажи!- каза тя отнесено.
- Кога ще стигнем?- попитах отново.
- Ами не знам..предполагам скоро..- каза тя.
- Аха добре..
*След 30 минутки*
Кацнахме на летището..
- Е Бела накъде?- попитах защото искам да се отида в тази къща и да се хвърля като чувал с картофи на леглото.
- Ами сега на..- беше прекъсната от телефона ѝ.
*В разговора*
- Ало?
- Ало търся Изабел!
- Да на телефона!
- Къщата е заета, очаквахме ви вчера но вие така и не се появихте, но и имаше и друг купувач и с по-висока сума. Съжалявам!
- Чакайте как така вчера, нали беше за днешна дата! Коя дата сме?
- Вече е***(не помня кога я писах, а после се беше изтрила и да).
- Моля?
- Да бяхме се разбрали за вчера..
- Няма проблем..
- Съжалявам отново!
*Край на разговора*
След като Бела затвори телефона изглеждаше много тъжна.
- Хей Изи какво става?
-Н-нищо елате с момчетата да хапнем и ще ти кажа..
- Добре!- казаха всички в един глас.
Докато ядохме обаче настроението така ѝ не се промени. Дори сълзи започнаха да се стичат от очите ѝ.
- Изабел, писна ми да те гледам така! КАЗВАЙ КАКВО СТАВА!- не издържам така да я гледам.
- Съжалявам, Мия!
- За какво?- попитах объркано.
- Няма къде да отидем, къщата е дадена на друг, защото трябвало да дойдем на вчерашна дата, а нали при нас е има часова разлика и да..
- Виж не плачи..- станах и я гушнах.- ще намерим и ще се оправим все някак..
- Момичета малко дочухме разговора ви и искате ли да останете при нас имаме място и за вас?- попита Джин.
- Ами не знам.. Изи на какво мнение си, а останалите на какво мнение сте?
- Няма да питаш Изабел!- каза Тае.
- Нито пък ще се колебаеш!- каза Джимин.
- Нито пък да седиш сега на място!- казаха Хосок и Монито.
- Както и ти Изи!- каза Куки.
- Какво защо ме зяпате?- попита Шуга, а те го погледнаха много смешно, тоест тъпо но физиономиите им са безценни..- Шегувам се, хайде момичета..
- Много ви благодарим!- казахме в един глас с Изи. Те само ни се усмихнаха и тръгнахме..
Стигнахме и ние двете направо ахнахме...