FeLL in LovE

17

*гледна точка Миа*
Събудих се на леглото ми..ахх главата адски ме боли.. но чакай защо не съм в моята стая и защо всичко около мен е бяло?
*Гледна точка Чим*
След като падна веднага я вдигнах на ръце като булка и тичах към колата. Та стигнахме след около 5 минутен път, защото карах много бързо към болницата..
Нищо.. Минаха два дена, а тя дори и не помръдна.. какво става ще откача..
Изведнъж едно тихо гласче се обади:
- Къде съм?- щом чух това се обърнах с лице към нея, тя се бе събудила..
Очите ми се насълзиха.. може би скоро ще се разплача..
- В болницата си мила!
*Гледна точка Миа*
- Парк Джимин? Защо си тук и къде е Изабел?
- Първо да аз съм защо се чудиш и второ като падна аз те донесох веднага до тук и на останалите не съм им казвал..
- От къде съм паднала и откъде ме познаваш.. не че нещо де но аз не си спомням нищо..
- Ти н-н-нали не се ш-ш-шегуваш?
- Не! И искам Изи на момента..
- Добре чакай сега ще ѝ звънна.
*Гледна точка Чим*
Тя не ме помни.. но как е възможно..
Звъннах на Изабел.. и докато говорих усетих една гореща сълза да се стича по бузата ми..
В разговора
- Ако Изи ела в болницата....( Изберете си име) ВЕДНАГА!!
- Защо Джимин какво е станало?
- ЕЛАТЕ И ЩЕ ВИ ОБЕСНЯ!
Затворих ѝ.. бях не знайно защо бесен..
След разговора ни и след 10минутно чакане всички от БТС и Изабел дойдоха при мен и започнаха да ме разпитват. Аз им разказах как тя падна и сега не ме помни, нито тях, само Изабел.
...
След може би 5минутно хлипане от мен влязохме при нея.
Тя ни изгледа учудено.
*гледна точка Миа*
Щом те влезнаха ги изгледах един по един, но главата рязко ме заболя и почнах да викам.. Спомних си.. Спомних си всички от БТС, моя Чим, всичко.. Но сега ще играя..
- Миа добре ли си? - попита ме Изи, която ме гледаше уплашено.
- Може ли всички за малко да излезете, не ви познавам, а и искам да поговоря насаме с приятелката си...
-Сигурна ли си? - попита Чим.
Пак сега го забелязах. Целия подпухнал и очите му са червени, горния колко ли се е измъчил, нищо сега ще види и аз колко го ценя.
- Да..- казах тихо, но доловимо щом всички излязоха без да кажат нещо.
- Е Изабел, какво става кои са тези?
- Ма ти сериозно ли не помниш?
- Помня.. Щом влязохте и нали ме заболя главата..
- Да и?
- Еми тогава си спомних..
- Ахааа.. А за какво тогава каза че не ги помниш ма?
- Ми сега слушай...
Казах ѝ всичко на ухо и тя започна да изпълнява.
*Гледна точка Изи*
След като чух плана, започнах да действам.
Излязох от стаята и казах на Чим:
- Хей стига плака, върви при нея, може да си те спомни..
- Ами ако тя не си ме спомни аз какво ще правя?
- Сигурна съм че ще те.. сега влизай.
Пу готово с първата стъпка. Сега нейната част, а най- накрая ще е интересното.
*Гледна точка Чим*
Изи е някак странна.. както и да е..
Щом влязох се засякох с нейните кафеви очи, които гледаха към мен.
- Хей.- казах плахо аз.
- Хей! Ела тук.- потупа мястото на леглото до нея.
Добре това е странно, но ще отида защото тя може да си ме спомни..
- Идвам..- казах и започнах плахо да присъствам към нея.
- Така.. - каза тя и въздъхна.
- Какво?- попитах.
- Имаш нещо на горната устна?!- каза тя аз започнах да се търкам за да го махна..
- Оххх не можеш, ела!- каза ми смеейки ми се.
Аз без да се замислям се наведох към нея. Бях достатъчно близо и тя.. тя ме целуна?!
- Чим махнах го!- каза тя продължавайки да се смее.
- Какво ти става? Защо се държиш така? Защо ме целуна? Спомни ли си? Миа?!- не можех да сдържа любопитните си въпроси и ги зададох..
- Имам отговор само на един въпрос, а на другите ще намериш само отговорите..
- Слушам..- казах несигурно.
- На четвъртия въпрос ти отговарям с огромно ДА!!
- Кои беше четвъртия?- казах и се почесах нервно зад врата.. а тя само се изкиска.
- Глупи.. Да спомням си всичко!!
- Ти сериозно ли?
- Да ти изглеждам все едно те лъжа мече?!
Тогава я прегърнах силно, после се целунахме и тръгнах да излизам, но тя ме спря.
- На къде мече?
- Да кажа на другите бебе?!
- Не Чим не.
- Защо?
- Ела и ще ти обесня.. седнах до нея и тя започна да разказва.
*Гледна точка Миа*
Така сега остана смешното.
След малко всички влязоха, а аз се правих на умряла. Е Чим и Изи знаят.
Започнаха да ме питат, но аз не им отговарям.. Сега започва играта Чим:
- Миа?! Миа?! Чуваш ли ме, Миа?
Аз без отговор.Всички се спогледаха и изплашиха. Ред е на Изи.
- Миа?! Събуди се!!!
Тя пусна фалшиви сълзи, оххх тази наща трябва да стане актриса, с Ви са един за друг.
Усетих как всички са се надвесили над мен и тогава.
- Па!- казах, а всички скочиха назад, някои дори паднаха, а аз Чим и Бели се смеехме като напушени.
- А бе ти нормална ли си изкара ни акъла?- викна Шуга.
- Не тя ако е нямаше да го направи.-каза Куки вече смеейки се на ситуацията.
- А ти, Джимине какво ти е смешно, а?- Обади се Мони.
Той не каза нищо само се търкаляше по пода, държеше се за стомаха и се смееше.
- И той не е нормален! А ти Изи какво ти е смешно, а? - обади се Хоби, присъединявайки се към нас. А Бели тя същата като Чим.
След това всички се присъединиха и се смеехме като за последно.
- Добре, добре стига толкова.. Повече да не се повтаря. Да не ни плашите защото ще ви го върна.. а нали знаете какво става когато се закачате с ома Джин. - каза той и всички излезнаха само Чим остана. Той си седеше при мен докато..
- Чим като те гледам ще седиш при мен цяла нощ. Права ли съм..
- Мхм..- каза докато се прозяваше.
- Добре тогава ела!- казах и му потупах мястото на леглото до мен.
- А не доктора като дойде помниш ли какво каза?
- Ммм не!- казах и се засмях.
- Каза да си почиваш и няма да дойда защото ще ти преча.
- Няма ела така ще си почина по добре, ако ме гушкаш..- казах и направих кучешка муцунка на която той не успя да устои.
- Добре но само за малко- каза лигаво той.
- Да да добре.
След няма десет минутки усетих как се отпусна, дишането му бе спокойно. Толкова красив или по скоро той е свършен. Обичам си го и никога не мисля да го оставям, защото не мога да живея без него!