FeLL in LovE

25

Всички продължаваха да ни гледат..
- Нещо някой ще каже ли или ще ни гледате като гръмнати зайци? -попитах защото вече взе да ми става неудобно от погледите на всички.
- Ами ние нямаме думи.. наистина не знаем какво да кажем освен едно че се радваме и за двама ви. -каза Изи усмихната, а след нея всички закимаха като кученца бяха много сладки.
-Благодарим. -казахме и двамата и се прегърнахме.
- Е, ами сега какво ще правим?- попита Куки.
- О, за вас не знам, обаче аз отивам да спя.(да поясня, че Джимин и Миа сега са в къщата на момчетата, защото както пишеше ш предишната глава са се минали няколко дена и сега когато пиша е събота, дано да ме разбрахте) Чим идваш ли?- попитах и погледнах към него, а той само кимна и тръгна. Щом се качихме в стаята, аз тръгнах да оправям леглото. След като то беше готово, започнах да си вадя пижамата и бельото, а Джимин само седеше и ме гледаше. Започнах да се нервя, защото нищо не правеше. Взех си работите и тръгнах към банята без да казвам нищо. След около 10 минути излязох обалечена и вързана на кок. Влязох в стаята все още мълчаща. Понеже имам навика преди да легна да си сресвам косата това и направих, докато го правех погледнах към огледалото и видях лежащия, по скоро спящия без тениска Джимин. Очите ми се насълзиха. Станах, изгасих лампата и легнах. Завих се и се обърнах към него, но той беше с гръб към мен. Не можех повече да сдържам сълзите си, заради това заплаках, но тихо единствено се чуваше тихичкото ми подсмърчане. 
-Какво има? Защо плачеш?- попита ме той.Обърна се към мен, погали ме по лицето и ме погледна с шоколадовите си очи пълни със загриженост.
- Къде сгреших? Какво направих? Защо? Сбърках ли? Говори ми..-казах, гледайки го право в очите, който вече бяха насълзени.
- Нищо не си направила, не разбирам защо плачеш.-отговори ми съвсем спокойно той.
-Тогава защо мълчиш? Защо не говориш? Какво става?- продължавах да питам, просто се нъждаех от отговорите му.
-Миличкото ми то..просто това с Хоби ме шокора и ми трябваше малко време, нищо не е станало, спокойно..шшт..- продължаваше да говори спокойно, но този път и аз се успокоих макар и сълзите ми да не спираха. Той ме прегърна и нежно галеше кестенявата ми коса.

-Обещавам винаги да съм с теб..-каза той, а аз го чух точно преди да се понеса към страната на сънищата.
... *... *...
С теб, с теб, с теб, с теб..продължаваше да ми се върти в главата докато не чух алармата и гласа на мама..гласа на мама чакай, чакай.НЕ НЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!
-Слънчице хайде ставай, време е да ставаш за училище. Изи преди малко звънна и каза, че ще е тук до десет минути, така че хайде.- каза мама.
- Мамооо..- размрънках се аз- защо разваляш така хубавия ми сън..- казах протягайки се.
- Е сега оставяй го този сън, хайде оправяй се и слизай долу има палачинки.- каза с топла усмивка.
-Обичам не само обичам, ами аз направо ги обожавам тези твои палачинки, но не съм гладна имам чувството, че днес ще се случи нещо, което ще преобърне целия ми живот..- казах, докато гледах към тавана замислено.
-Ох тези твои чувства..добре хайде ставай..-каза като ме буташе вече от леглото.
-Добре де добре три пъти ми повтори ставам, охх.-казах и я изпъдих от стаята,за да се оправя. Запътих се към банята и извърших сутрешните процедури. Сложих си съвсем лек грим, оставих косата ми както си беше на леки вълнички, като я сресах, сложих на ушите си едни малки обеци със сърчице и любимото ми колие, което ми подариха на 16стия ми рожден ден. Облчкох една рокличка тип гащеризон, под нея една бяла тениска, нахлузих едни чорапи дълги до колеленете и обух кецовете си понеже времето беше хубаво. Напръсках се с любимия ми парфюм, който беше същия като в съня ми. Докато си дооправям раницата си мисля за този дълъг сън. 

Ами това е една от главите, които ще кача днес. Ако сте се объркали ами реших вскичко това, което писах до сега да бъде сън и сега е реалността. Надявам се да няма грешки, ако има извинявам се.