FeLL in LovE

23

Ретроспекция в двора на училището
*гледна точка Джимин*
Тъкмо пристигнахме в училището и като цяло в двора. Тръгнах с поглед да търся Миа и Изи, когато една от кифлите на училището се появи. Името ѝ е Ън Ра. Баща ѝ е богат архитект.
- Здравей, Чим как си?- попита лигаво тя.
- Зле щом ти се появи..- отвърнах и наистина бях зле хем заради тази пред мен, хем че никъде не намирам момичетата.
- Не знам какво е станало с теб, но мисля че това ще те възвърне на нашия свят..
Докато се бях разсеял в мисли наистина къде може да са момичетата, тази ме целуна. Ч-чакай какво. В първия момент не можех да реагирам, дори не отвръщах, но след като се усетих..
- Ма ей курво кво прайш, мм някой да ти е давал позволението ми да ме пипаш,а? Нали знаеш, че мога да те направя на две стотинки? Имам си момиче, което много обичам и ценя, ясно?- казах вече бесен. Всички, дори и момчетата снимаха. Дано само Миа да не ни е видяла, защото ще си помисли друго.. след пет минутки се появиха и те двете. Изи веднага изтича и прегърна Ви, дори и страстно го целуна, а Миа седеше и ги гледаше умислена. След малко и тя дойде до нас. Погледнах я беше плакала. Наведох се, за да я целуна, но тя се отдръпна. Тук вече знаете какво е станало, ще ви го спестя..
След спора ни, тя отиде и прегърна Хоби... През това време отидох до момчетата и я оставих, права е но тя е видяла само целувката, която дори не беше целувка. След като се приберем ще ѝ обесня какво стана дори и доказателство имам.
...
Тъкмо се прибрахме, тя се качи в стаята си, а аз след нея, трябваше да говорим няма да оставя нещата така. Почуках на вратата.
-Влез..- каза тя, много тихо. Явно след този плач, няма глас. Аз съм виновен. Отворих вратата с насълзени очи.
- Хей, може ли да поговорим и да ти обесня нещата?- исках и имах надежда, но не знам дали тя иска..
- Как може с цялото си нахалство да дойдеш тук и да ми говориш? Махай се, не искам да те виждам!
- Но Миа, ис..- запуши ми устата и ме изкара извън стаята.
- Миа, Миа...- виках ли не виках, но не ми отговаря. Накрая си отидох в стаята и се заключих. Свлякох се по вратата и заплаках..
... След малко се чу входната врата да се отваря и затваря. Изтрих сълзите си и слязох да проверя, нямаше никой. Сигурно някой е излязъл. Отидох до кухнята, за да си взема нещо за пиене и видях бележка на нея пишеше: "Излизам и по някое време ще се прибера, не се тревожете..". Как да не се тревожим.. звъннах и веднага след това, но телефона ѝ беше изключен. След това извиках и другите и те се притесниха и започнаха да ѝ пишат и да ѝ звънят, но никакъв резултат. Изабел плачеше, а аз се ядосвах и чупех неща и плачех. Толкова бях бесен на себе си, аз съм виновен. След час, час и нещо, се качих, взех една от възглавниците на Миа и отидох в моята стая, заключих се и си легнах на леглото. Вдишвах от аромата ѝ и плачех. По едно време съм заспал.
*Сутринта*
Изабел ме събуди..
- Джимин хайде ставай да се оправяш, да не закъснееш за училище!- каза ми шепнейки тя.
- Изи, Миа прибра ли се?- попитах с насълзени очи.
- Да, тя се прибра.- очите ми светнаха.- Но не мисля че иска да те вижда, това с целувката беше прекалено. Тя мрази да я лъжат.- каза тъжно тя, а аз отново се разплаках.- Хайде ставай да се оправяш, след училище ще говорим, ние тръгваме с Миа пеша.- допълни тя.
- Добре и внимавайте.- казах ѝ и я прегърнах, а тя само ми отвърна на прегръдката и тръгна.
Станах и се оправих.
- Момчета хайде, ще закъснеем.- виках им от долния етаж.
- Идваме. - извикаха те.
След 10 минутки вече бяхме в училище. Търсех Миа.
* Магическото време се променя след училище, защото знаете какви се е случило😂*
Цял училищен ден виках подир нея, а последния час дори я нямаше. Край щом се приберем ще ѝ покажа клипа. Тъкмо паркирахме и аз се затичах към къщата или по правилно е към стаята на Миа. Влязох, но всичко вътре беше празно.
- М-м-момчета, м-мисля ч-че М-миа си е т-тръгнала.- казах треперейки и в същото време отново плачех за нея.
- Моля, но как не е възможно.- каза Джин и се запътиха към стаята ѝ.
Седнах на дивана и гледах в една точка докато се върнеха.
- Никой ли не знае нищо?- чуваха се стъпките по стълбите и гласа на Джун.
- Мне.- каза Те.
Седнаха на дивана. Изи гледаше спокойно, тя знае нещо.
- Бела може ли да ти покажа нещо?
- Давай.
Извадих телефона от джоба си и ѝ показах клипа. Момчетата го пратиха в групата. След като го изгледа беше с отворена уста.
- Улица *......*, апартамента ѝ е на 6 етаж има асансьор, така ми каза, бързо.
Знаех си че знае. Взех ключовете на колата и потеглих.
...
Почуках на вратата ѝ.
- Какво правиш тук?- попита тя студено.
- Първо Изи, второ не е това което изглежда си видяла е на практика е така, но аз обичам само теб и трето ще ме пуснеш ли да влезна и да поговорим?- попитах с надежда.
- Не мисля да слушам още лъжи излизащи от устата ти Джимин! Не е ли така? Досега не ме ли лъга, защото аз мисля точно това!- каза и тръгна да затваря вратата. Оу не не и този път. Избутах вратата и влезнах, взех я в стил булка и отидох да я сложа на дивана, после се върнах да затворя и заключа вратата като не забравих да скрия ключа и се върнах при нея.
- Джимин не разбра ли, че искам да се махнеш и да не се виждаме повече?- каза спокойно и много студено, всякаш наистина цялата ѝ любов към мен си отиде, е ще си я върне щом ѝ покажа клипа.
- Мм не мисля. Исках само да изгледаш този клип и ще приема решението ти насериозно, след като го видиш. Само това искам, толкова ли е много?
- Добре давай и да се свършва!
Подадох ѝ го и тя го взе в треперищите ѝ ръчики.
*Гледна точка Миа*
Докато си разопаковах багажа, някой почука на вратата. Беше Чим, така де Джимин. Все още го обичам, но ми е трудно да приема факта че той не ме обича.. не исках да го пускам, но той не се отказа. Влезе занеси ме до дива и ме пусна, върна се заключи и дойде при мен. Нямах сили да се възпротивявам, затова просто се оставих. Той ми даде телефона си да изгледам някакъв клип. Н-на н-него и-имаш-ше к-как о-онази г-го ц-ц-целува, н-но т-той се о-отдръпа и м-ме защитава?
- Но ти..?- попитах объркано и вече плачех отново.
- Да Миа, никога не бих те изоставил, заради някаква богата кифла, защото те обичам, кога най-сетне ще го разбереш?
Не можах да кажа нищо. Гледах в една точка и не помръдвах, всякаш съм вкаменена. Той се приближи и ме целуна. Аз продължавах да седя и да си гледам в точката и да премислям ситуацията, когато той се отдели.
- Съжалявам, не трябваше.- каза тъжен. Той ме е защитил и е обидил онази кифла. Той ме обича.
- Да да да обичам те, ти си моето момче, ти си единственият когото съм обичала така. Влюбена съм в теб Парк Джимин!!- скачах като две годишно. Радвах се. След като чу това очите му светнаха и стана. Хвана ме за ръцете.
- Миа, извинявай за всичко. Ще ми простиш ли?
- Чим и аз съжалявам, не исках да прибързвам толкова, но наистина мразя да ме лъжат, може би трябваше да те изслушам. И ще мога, та ти си направил нещо великолепно за мен. Обичам те, Чим.
- И аз теб Миа. Ще опитаме ли втора целувка?
- Ама разбира се идвай!- казах и той не чакаше втора покана. След нежната и страстна едновременно целувка, ние се отделихме.
- Чим въпреки всичко, аз ще остана в този апартамент.
- Но.. добре щом така си решила..- каза малко тъжен и аз не искам да съм далеч от него.
- Бебе?
- Кажи?
- Ще ми помогнеш ли да доразопаковам и да отидем до у вас?
- Да добре.
Имах изненада, но ще я направя когато сме у тях и се извиня на момчетата.
След два часа чистене и петнадесет минути пътуване сме пред вратата. Отворих врата и видях всички да седят на дивана. Не можах да се стърпя, заплаках та те са моето семейство, а аз си мислех че не ме обичат.
- Омма, аппа, Ви, Хоби, Куки, Шушке?
- Кажи?
- Съжалявам много! Ще ми простите ли?
- Их дете какво ще те правим? Разбира се та ти си ни като дъщеря, а за тях сестра!- каза Джин, после се прегърнахме.
- Имам въпрос?- каза Шуга.
- Кажи Шушке?- казах аз.
- От къде па го измисли тва?
- Ми гениалния мозък на Айнщайн реши да се включи и го измисли.- Засмяхме се като психично болни.
- Сега имам две неща които трябва да съобщя на всички ви, но те са по за Чим...
- Слушаме те.- казаха всички.
- Бебе не ме плаши, кажи какво има?- каза мечо.
- Ами първо вече не мога да пия алкохол..
- Бебс шегуваш ли се?
- Да, още е рано!- и се засмяхме.
- Та истинското, искам да те попитам Джимин, ще се преместиш ли да живееш при мен? Имаш време до довечера!- казах на един дъх. Той без да каже нещо се качи в стаята си.
- Ти там ли оставаш?- попита ме тъжно Изи.
- Да, апартамента не е малък за парите си и ще остана там, а вие се чувствайте добре дошли.
След това я гушнах силно, а после и другите се присъединиха и стана групова прегръдката. После си говорихме, смяхме се, танцувахме, викахме, някой се мъчиха да пеят. След час и нещо правене на тези неща Джин започна да готви.
- Омма?
- Кажи мила?
- Върви си почини, аз искам да ви изненадам.
- Сигурна ли си миличка?
- Напълно.
- Ойй дъщеричката ми порасна..
- Да да айде заминавай..
Започнах да готвя. След половин час, бях направила кимчи, рамен, кимпап, калби, бокумбап, чук, пулгоги, шинсолло, пибимпап.

- Хайде на вечеря!!- викнах и всички дойдоха, дори и Чим слезе от стаята си.
- Мм мирише много вкусно...- каза Тае.
- Сега да видим как ще е на вкус..- каза Хоби.
Седнаха и започна да ядат. Накрая си облизаха пръстите, дори и Бела въпреки че тя е добра колкото мен.
- Ухаа Джин този път надмина себе си..- каза Чим.
- Не бях аз, а твоето гадже и моята дъщеря. Мила идвай си по честно да ни готвиш!- каза смеейки се.
- Значи съм взел правилното решение..- каза Чим.
- Чакай какво означава това?- попитах объркана.
- Значи че идвам при теб...- каза като бузките му почервеняха. Ойй толкова беше сладък.
- Сигурен ли си за решението си Чим, все пак и на тях ще им липсваш. Не че искам да ти се меся, но..- тогава той ме прекъсна.
- Миа, мисля че съм достатъчно голям за да вземам решения, а ако ти не ме искаш, защо не ми каза?
- Нямах това предвид бебе..просто и на тях ще им липсваш.
- Знам, но ще идваме честно при тях.
- Добре, щом така си решил, събирай си багажа и да тръгваме, че стана късно, а утре сме на училище.
- Ами имам още малко багаж, ела да ми помогнеш и ще си тръгваме..
- Окей!
Качихме се в стаята му и наистина беше събрал повечето багаж.
- А мила върви до стаята на Хоби и виж дали ми е някъде лилавото худи.
- Добре ей сега идвам.
Запътих се към стаята на Хоби, влязох и видях худито на леглото , но и на нощното му шкафче имаше скъсана снимка, която ми грабна окото, но само едната половинка и ми изглеждаше много позната.
- Хобииии довлечи си задника да стаята си!!
До секунди беше тук.
- Кажи, Мийче?
- Дойдох за на Джимин худито и тази снимка ми взе окото.- казах като показах снимката.
- Ами това сме аз и татко, а другата половинка трябва да е в сестра ми която не познавам. Като бях малък, си живяхме добре, докато тя не се роди. Та тя остана да живее при нашите, а аз бях при баба си. Нищо лошо не беше, разбирах ги нямаха възможности, но идваха постоянно да ме виждат. Единственото е, че не познавам сестра си, а много искам да я видя. - добре това ми дойде като гръм от ясно небе, Ами ако Хоби е мой брат??

Новата глава, не е нещо интересно. Надявам се да ви хареса и да няма грешки и мисля че това е. А да не забравите бутончето воут. 😂♥️♥️