FeLL in LovE

19

Събудих се, а до мен беше зяпащия ме Чим, който дори май не разбра че съм будна. Затова направих следното.. станах лекичко и го целунах по бузата, а той веднага се опомни.
- Защо по бузата?
- Защото не е по устата?!- аз му се изплезих.
- Ох бебе караш ме да ти се сърдя..
- Ох колко сладичко звучи от неговата уста..
- Знам че говоря секси сутрин, но ако знаеш колко повече неща мога да направя само ако не бяхме в тази стая сега..
- Аз на глас ли го казах?
- Да миличко..
- Опа..- изчервих се, а той понечи да каже нещо, но аз бързо го целунах този път по устата. Той млъкна, а докато се целувахме, я задълбочи и се усмихна. Но естествено трябваше някой да прекъсне хубавия момент.
И този някой не беше кой да е, а Тае .
- Оуу ами извинете че прекъсвам така този момент, но искам да поговоря с нея!- каза и посочи мен.
- Ами да говори, слушам те.- казах направо аз.
- Ами ще може ли да останем двамата, не че имам нещо против теб Джимин, но първо искам аз да попитам нея, а после ще видим.
Джимин го погледна супер гадното. Все едно ще го убие всеки един момент.
- Добре излизам!- каза супер троснато и преди да излезе се обърна и ме погледна.
Аз протегнах ръце в знак, че искам преди да тръгне да ме гушне.
- Ох бебе голямо си бебе!!- каза смеейки се и дойде да ме прегърне като ми прошепна:
- Не си мисли че съм приключил, та аз сега едва започвам..
Аз само се изкикотих и го целунах по бузата, а той ми се усмихна и излезе. Е поне му оправих малко настроението.
- Тае!- след като чу името си подскочи.- Спокойно не се стряскай. Ела!- казах и потупах мястото на леглото, за да седне.
- Благодаря.
- Така какво те притеснява?
- Ами притеснявам се, как да ти го кажа...
- Спокойно на никой няма да кажа.- казах и подадох кутрето си, но той го отблъсна.
- Виж аз ти имам доверие.
- Тогава няма от какво да се притесняваш.
- Ами виж сега..- пое си дъх и започна да изплюва камъчетата едно по едно- нали знаеш колко много обичам Изи..
- Да?! Що за въпрос.., а и извинявай че те прекъснах, но тъкмо е станало на въпрос Изи... Слушай ся внимателно.. само ако я нараниш или дори да опиташ, смятай че ще ти откъсна главата, след което ще ти я зашия отново за тялото и после ще те погреба, ясно?!
- Мале Миа, не знаех че може да си толкова зловеща..- каза уплашено той и ме гледаше учудено.
- Попитах ясно ли е, не колко съм "злобна" както ти каза.- казах гледайки го зловещо, за да има малко страх и то май се получи.
- Да шефе, ъъ тоест, сър, така де Миа!- и козирува. Колкото и да беше смешно и само да ме напушваше на смях се сдържах.
- Добре тогава, сега ще продължиш ли или само ще ме гледаш уплашено като сладко, изхвърлено кутренце?- попитах го като си повдигнах едната вежда.
- Та понеже Изабел е много специална за мен исках да ѝ подаря нещо, с което не знам...може би да знае че я обичам и че винаги ще съм до нея и няма да я оставя. И че никога няма да позволя нищо и никой да ни раздели.- каза вече успокоен и някак тъжно. Защо тъжно?!
- Тае има още ли нещо, защото ми звучиш някакси тъжно..?
- Страх ме е да не я загубя. Виж Миа макар, че наскоро ви срещнахме с Джимин не можем да си поем въздух, ако вас ви няма, смисъл вие сте нашия въздух, вие сте нашето щастие, вие ни карате да се усмихваме, вие сте тези, които ни карат да правим неща, за които дори и не сме си и помисляли, вие сте хората по които сме ужасно лудо влюбени! Вие сте в нашите сърца! И това го разбрахме още щом ви видяхме в самолета!- каза вече плачещ.
- Спокойно Те.. нито аз нито тя никога не сме си и помисляли да ви напуснем и няма и да си помислим..- поех си въздух и продължих да му говоря - Макар и за малко време, ние разбрахме че вие сте идеалните ни половинки, вие ни допълвате, без вас нашето тяло не помръдва не може да се движи, ако вас ви няма сърцата ни ще спрат да туптят, с вас сме себе си, с вас телата ни са неконтролируеми. Вие двамата сте всичко за нас. И сега в този момент щеше да е много по-добре ако и онези двамата бяха тук.- казах вече и по бузите ни се стичаха сълзи.
Прегърнахме се и поплакахме на рамото на другия.
- Макар и за малко време осъзнахме колко сте важни за нас!- казахме и двамата едновременно, след което се погледнахме и се засмяхме. После аз изтрих неговите сълзи, а той моите.
- Така да се върнем на въпроса " какво да подариш на Изи?"..
Хмм.. - знаех какво, но ще се направя на замислена.
- Така слушай, за Изабел не е важно какво ще ѝ вземеш, да тя вярно е малко по-скъпи неща, но ако и вземеш и най- грозното нещо, тя ще е радостна, защото е от теб. Тъй стига с тази реч. Нека да ти кажа направо..- прошепнах му го и щом го чу ме погледна и очичките му светнаха.
- Благодаря, благодаря..- запрегръща ме и започна да подскача. В този момент влезе и моя рицар на бял кон..хаха само каква романтика хаха..
- Хей какво става тук?- каза със сладкия си глас.
- Нищо бебе с Ви приключихме, нали?
- Даааа!!- викаше той.
- Добре Ромео, хайде тръгвай да изпълниш плана ни!
- Чао Джимин, чао Мийче Филийче. Аз се изкикотих.
- От къде пък му дойде това?- продължих да се смея. Погледнах към Чим и той хем ме гледаше раздразнено, хем объркано.
- Значи Ви ще купува подарък на Изи и спокойно само и единствено обичам теб и съм твоя..
- Все едно ми четеш мислите.- каза вече подсмихвайки се. - Но има още едно нещо което не разбирам.
- Слушам.
- Защо и двамата сте плакали?
- Защото се обяснявахме в любов.- отговорих просто.
- Моля?!- каза Чим и и стана от стола. - През цялото време си ме лъгала и използвала, а си обичала друг и дори и преди малко ми каза че обичаш само мен. Защо ми го причини Миа, край ли трябва да сложа?- каза вече плачейки, а аз го гледах учудено.
- Щом вече не ме обичаш, слагай и щом не искаш да чуеш какво сме си казали окей, само на излизане затвори вратата.- казах вече и аз плачейки.
- Първо аз винаги съм те обичал и те обичам още от какво се видяхме в самолета, от тогава ти ми грабна сърцето, още от тогава то тупти силно щом чуе гласът ти, а щом те види то прескача, то бие лудо единствено само за теб, но явно при теб не е така! И второ какво да слушам как сте си казвали колко се обичате, това ли?!
- Чим..
- Не ми казвай така повече!- тръгна да излиза, но аз се привикнах не искам да го загубя, та аз го обичам толкова че щом си тръгне аз ще се разпадна.
- Джимин! Не е това което си мислиш. Щом казваш че съм му говорела колко ги обичам си го вярвай, но ако ме бе изслушал сега трябваше да знаеш че говори как ти и той обичате, мен и Изабел безкрайно много, а аз започнах да разказвам как сме се влюбили в глупачета като вас, това имах предвид като казах че се "обяснявахме в любов". Той ми каза ти колко много ме обичаш, но в момента ти правиш точно обратното и си тръгваш без дори да си ме изслушал, без дори да знаеш, че ако си тръгнеш аз ще съм нищо без теб, че ако си тръгнеш няма смисъл в живота ми и ще се хвърля от някой мост..- казах вече силно плачейки, дори виках.
Тогава той се обърна към мен. Очите му бяха кърваво червени, носът и устните му бяха розови близо алено червени, целия пребледнял, а аз изглеждах по същия начин, защото губех любовта на живота ми.
Хлипайки, затвори вратата, дори я заключи и дойде до мен, аз още плачех, както и той но гледах всяка негова стъпка.
Дойде до мен и седна на леглото, не седна ами направо легна. Преплете пръстите ни, сложи главата си на рамото ми и заговори.
- Съжалявам, трябваше да те изслушам. Трябваше.. сега ще ти кажа, че всичко което Те ти е казал е било самата истина и в момента, ако искаш ще стана и ще се махна и повече никога няма да ме видиш.
- Чим по дяволите, аз адски много те обичам, никога не бих те пуснала да си тръгнеш. А помисли ли аз как ще издържа като няма да те видя никога повече, та аз по-добре да не живея..
- Това означава ли че ми прощаваш?- каза гледайки ме с надежда в очите. Аз само кимнах и в следващия момент усетих меките му и мокри от сълзите устни върху моите.
- Щом вече казахме един на друг самата истина и отново ще я кажа. А тя е че се влюбвам в теб с всяка изминала секунда, мога да ти помогна да се преоблечеш и да си тръгнем от тази скапана болница.- каза вече усмихвайки се.
- Първо и аз съм така, но аз не се влюбвам в теб в всяка една секунда, а аз те обожавам все повече и повече с всяка една секунда и второ помагай, че и на мен не ми се седи тук!- казах и аз вече усмихвайки се.
- Обичам те!- каза той.
- Обичам те бебе!
После се целунахме. Целувката не бе страстна, а нежна и изпълнена с любов.

Хора, тук съм с нова глава, дано да ви хареса. За първи път пиша толкова много думи. Обичкам ви♥️♥️♥️.

1612 думи💜