FeLL in LovE

24

*гледна точка Миа*
Минаха се дни, а аз още си мислех, ами ако Хоби не е мой брат, а това е просто една моя втълпена измислица?
Бях в стаята си завита почти през глава легнала на леглото си и мислех и мислех.. Някой почука на вратата.
- Влез!- каза тихо аз.
- Бебе..- това бе Чим- какво ти става? Защо си така тези дни?
- Не няма ми нищо.. просто нещо не ми е в настроение. Може ли да извикаш Хоби искам да поговорим!
- Охх добре, щом ще се оправиш, ще го извикам!- каза Чим, след което ме целуна по челото и излезе.
След няма и 5 минутки се почука отново на вратата.
- Влез!- отговорих тихо отново.
- Хей, викала си ме..- каза тихичко също той.
- Да искам да поговорим. Седни тук..- казах и посочих мястото на леглото до себе си. Той дойде и се настани.
- Искам да ти покажа нещо, което ще те шокира и поради което аз бях в такава да го наречем депресия..
- Мм добре.. Миа започваш да ме плашиш..
- Спокойно, не е нещо лошо.- след като казах това, станах и извадих другата половина на снимката.
- Ела!- казах като го задърпах към неговата стая.
- Сега ще може ли да ми покажеш половината от снимката на семейството ти?- попитах го.
- Добре щом искаш.- след като каза това я извади и ми я показа.
- Сега виж това..- казах гледайки го и изваждайки другата половина.
- М-миа?
- Да знам шокиращо е..просто не си очаквал точно аз да ти бъда сестра..разбирам те..- казах гледайки го тъжно.
- Ето защо съм те чувстваш толкова близка.. обичам те моя сестричке..
- И аз теб..- след тези мои думи следваше дълга прегръдка, от която и двамата имахме нужда.
- Мъниче..- промълви тихо- имам един въпрос само.
- Слушам те.- казах аз.
- Къде са мама и татко искам да ги видя..- каза тъжно той. Ами сега точно този въпрос не исках да ни задава. Как да ми кажа. Не съм усетила, че докато мисля съм се разплакала.
- Защо плачеш?- попита загрижено. Няма накъде да избягам трябва да му кажа, той има правото да знае.
- Искам да ме слушаш внимателно..
- Целия съм в слух.- каза съвсем тихо.
- Цялата истина е майка ни почина от рак когато бях на 6 годинки. Доста трудно го преживях, защото колкото и малка да бях аз разбрах, постепенно. Бях с надеждата, че тя е на почивка от която скоро ще се върне, но не стана така както предполагах. Минаха дни, седмици, месеци, години, но тя така и не се появи. Татко едва се държеше на краката си докато направих 14, тогава седмица след рождения ми ден той загина в катастрофа, оттогава бях сираче. Но родителите на Изи бяха моето спасение, моят лъч светлина, самата тя бе такава. Те ме приютиха и до ден днешен се грижат за мен, както и за нея, а аз пазя в сърцето си нашите родители.- казах плачейки. След което погледнах към брат си който също плачеше. Прегърнах го. Нямаше повече какво да направя.
- Вече нямаш само Изабел, имаш Джимин, но най-вече имаш мен..никога няма да те изоставя.- каза като затегна прегръдката си.
- Благодаря ти..
Изтрихме сълзите си и хванати за ръце, слязохме долу усмихнати до уши.
- Хора имаме да ви казваме нещо много важно..- казах аз.
- Да, затова ви моля да седнете в хола.- допълни ме Хоби.
- Какво е това нещо?- попита Джимин като ме гледаше много тъжно.
- Не е това което изглежда просто ни изслушай, става ли?- попитах го нежно.
- Мхм..
- Стига Джимин щом чуеш какво ще кажем няма да имаш правото да ревнуваш, сладкиш такъв!- казах и отидох и му щипнах бузките.
- Ще видим..
Всички се настаниха на дивана, а ние застанахме пред тях..
- Това, което ще чуете ще ви шокира както шокира и нас двамата в началото..
- Даа..- казах аз.
- Ние..- започна Хоби.
- Сме..- продължих аз.
- Какви?- попитаха всички в един глас.
- Еее по-спокойно де, ще ви кажем , не са нужни нерви и най-вече ревност Джимин. - казах и го погледнах защото хем беше сладък хем смешен.
- Ние сме брат и сестра..- казахме в един глас.
Всички мълчаха и ни гледаха, погледа на Джимин се промени в учуден и гледаше хем мен хем Хоби, то не само той ами и останалите.

Доста е кратка, но обещавам че до края на Декември ще се помъча да кача още поне 5 части, а може и да са повече. Сигурно сте забравили какво се е случило😂😂. И отново съжалявам че е малка, за грешките ако има, че е късно и то много и това е.. 😂❤❤❤