*гледна точка Чим* Тъкмо приключих с ястието... Уау признавам си мама наистина готви много ама много вкусно, не знам дали има по добър в кухнята от нея. Та закрачих към стаята в която оставих мъничето да спи.. Влязох и на леглото беше тя завита през глава. Гледах по най- тихия начин да легна до нея и се получи. Щом легнах я прегърнах силно.. Но защо по дяволите е толкова мека като възглавница. Вдигнах завивката и там видях само възглавници но не и нея. Скокнах от леглото и я търсих под него но и там я нямаше.. обиколих стаята и никъде не я намерих. Седнах на леглото за да се почудя къде е и изведнъж се чу водата в банята и гласът ѝ. Заслушах се. Не знаех че има такъв глас. След около 15 минути се чу спирането на водата. Аз се осъзнах и вместо да изляза се скрих в гардероба ѝ. Сега ще ви покажа и стаята на Миа:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Защо в гардероба ли? Защото имаше един стол, а на него изгладени, оставени дрехи. Тя излезе и аз отворих леко гардероба. След което се приближи до него и... *Гледна точка Миа* Ахх колко глупава съм била. Заспала съм. Е нищо сега ще влезна да си взема отново душ, но този път за лягане, като преди това ще си оставя възглавници. Щом влезнах си върших процедурите за лицето ми пред огледалото, а през това време си пях и бях пуснала водата във ваната да се пълни, но на по слаба струя. Понеже съм бърза с процедурите и бях готова за по малко от 5 минути, влезнах във ваната. Обичам докато съм в нея водата още да тече и да чувам шума на течащата се водичка и да си пея. След около 15 минути излязох освежена от банята, подсуших си краката и обух едни чехлички запътвайки се към гардероба. Щом го отворих изпищях. - Бау!!извика Чим. - Ааа защо си вътре?? - Ами след като ти ми погоди такъв номер реших и аз да ти направя един!!- каза с перверзна усмивка и очите му шареха по тялото ми покрито с капчиците. - Стига си ме зяпал така и за какъв по дяволите номер говориш?! - Защо беше сложила възглавниците така? - Как аз попринцип така си ги слагам. - Миа възглавниците изглеждат като човек и аз легнах и реших че си ти и още спиш и те гушнах. - Чакай защо да изглеждат като човек като очевидно се виждат че са възглавници?? - Кхм..- изкашля се той и ми посочи с пръст за да видя. Обърнах се и той бе прав. Но защо, оуу опс явно съм разменила нещата. - Опааа съжалявам грешка. Трябваше първо одеялото, а после тях. Не съм искала миличко, миане!- казах и го погледнах с мили очички. - Миане и аз Миа!- каза и ме гушна. - И сега всичко ли е наред любима? - Абсолютно, само да излезеш за да се преоблека.. - Офф добре макар и да съм виждал и усещал всяка една частица от твоето тяло.. След думите си той излезе, а аз се изчервих и постоях малко за да осъзная ситуацията която се случи преди малко. *Гледна точка Чим* Какъв глупак съм и аз. Как ще си помисля че това са дрехите които ще облече да не съм гадател... По тъпо място за криене не съм измислял.. * Гледна точка Ви* Докато си доизпивах горещия шоколад видях как Изи и Хан- така му бе името- плащаха с сметката и се запътват към изхода, след което и аз направих същото. Знам че е малко но по късно ще кача по дълга..❤️🤞😋
